|
| Кристиян Вигенин |
Лидерът на българската левица в Европарламента (ЕП) Кристиян Вигенин обвини Европейската комисия (ЕК), че прилага двойни стандарти към България и Румъния в сравнение с другите страни в ЕС. Близкият до премиера Сергей Станишев евродепутат използва правото си на едноминутно изказване при откриването на юлската сесия на ЕП в Страсбург. Той се възмути, че "България и Румъния са подложени на безпрецедентен механизъм на сътрудничество и верификация в областта на правосъдието и вътрешните работи". Прилагането на този механизъм позволи двете държави да бъдат приети в ЕС още през 2007, а не през 2008 г., въпреки че бяха определени като недостатъчно подготвени.
"Ясно е, че всяко следващо разширяване (на ЕС) ще се сблъсква с все по-стриктно прилагане на критериите. Без съмнение са налице сериозни проблеми и двете страни трябва да поддържат високо темпото на реформи. Но дали подходът на Европейската комисия е еднакъв към всички?", запита Вигенин. И премина в настъпление: "Има страни, където организираната престъпност е проникнала дълбоко и последиците са видими: злоупотреби с европейски средства, изостаналост и улична престъпност, ксенофобия. Не съм срещнал обаче официален коментар или предложение за съответни мерки от комисията".
Изненадващо евродепутатът нападна Италия, управлявана от Силвио Берлускони. Именно външният министър в настоящото правителство - Франко Фратини, в качеството си на комисар по правосъдието и вътрешните работи миналата година смекчи критиките на ЕК срещу България. "Когато говорим за корупция по високите етажи, мога да си представя каква би била реакцията на Комисията, ако български премиер прокара закон, който да го спаси от съдебно преследване (като Берлускони). Такива действия обаче се отминават с мълчание, когато става дума за страната на бившия комисар по правосъдие и вътрешни работи (Фратини)", каза Вигенин и добави: " Нека бъда ясен, аз не искам компромиси за България или Румъния, искам справедливо и равно третиране на всяка една страна членка".
В българския парламент депутатите от аграрната комисия също взеха на мушка ЕК и изсипаха порой от обвинения срещу нейната политика и европейските чиновници. Шефът на парламентарната група на НДСВ Пламен Моллов препоръча комисията по земеделие да възложи на вицепремиера Меглена Плугчиева да настоява пред ЕК парите на коректните фермери да се платят от хазната, щом Брюксел ги спира.
"Плугчиева не трябва да е чекмедже, което пренася информация от ЕК до България и обратно, а трябва да защити националния интерес!", аргументира се Моллов.
"Всичко започна да прилича на мащабно извиване на ръцете на България, и то година преди изборите в ЕК и смяната на караула там", коментира санкцията бившият аграрен министър Нихат Кабил. "Ние сме си платили нашата членска вноска, спазваме регламентите, не могат да пречат на бюджета ни да изплати субсидиите", заяви той. В същия дух продължи и Стоян Проданов от БСП: "Чиновниците от ЕС по нищо не се различават от нашите, само дето са малко по-рафинирани".
Единствено бившият аграрен министър Венцислав Върбанов (БНС) намери някаква вина и в нашите чиновници. Той посочи като отрицателен пример ексшефа на ДФ "Земеделие" Димитър Тадаръков, който си позволи да обещае от името на Брюксел, че парите за земеделие ще бъдат отблокирани и никога повече няма да бъдат спирани.
Премиерът Сергей Станишев привика вчера шефовете на парламентарни групи заради предстоящия доклад. Парламентът ще работи ударно до края на месеца, а премиерът е настоял спешно да се приемат четири закона - за МВР, за конфликта на интереси, за пътищата и за обществените поръчки. И четирите са пряко свързани с изискванията на Брюксел. Зам.-шефът на ПГ на ДПС Лютви Местан обясни, че това означава парламентът да работи извънредно и с удължени заседания. Законът за пътищата влиза на първо четене още в четвъртък. Основната идея в него е управлението на пътищата да мине към национална агенция, която да е пряко подчинена на премиера. Вчера парламентаристите на Симеон Сакскобургготски привикаха вицепремиера Меглена Плугчиева, регионалния министър Асен Гагаузов и транспортния Петър Мутафчиев, за да обсъдят трансформацията на агенцията.
ПОГОЛОВНА ПРОВЕРКА
Започва проверка на 1028 проекта по програма САПАРД, резултатите от които ще бъдат изпратени в ЕК, заяви вчера новият шеф на фонд "Земеделие" Атанас Кънчев. Той не уточни чия е инициативата. До 10 юли вицепремиерът Меглена Плугчиева очаква ведомството да си изготви екшън-план по програма САПАРД и ще го представи пред Брюксел до 31 юли.
Кънчев добави, че до момента са анулирани 446 проекта по САПАРД. В някой от случаите самите фермери не подавали заявки за плащане на субсидия, а в други били хващани в злоупотреби. Шест са основните проблемни области по САПАРД, добави още той. Това са осигуряване на финансова информация, административния капацитет, промени на процедурните правила, проверки след плащане, проблемите в отдел "Борба с измамите и противодействие на корупцията" и отдел "Вътрешен одит".
"Всичко започна да прилича на мащабно извиване на ръцете на България, и то година преди изборите в ЕК и смяната на караула там", коментира санкцията бившият аграрен министър Нихат Кабил. "Ние сме си платили нашата членска вноска, спазваме регламентите, не могат да пречат на бюджета ни да изплати субсидиите", заяви той. В същия дух продължи и Стоян Проданов от БСП: "Чиновниците от ЕС по нищо не се различават от нашите, само дето са малко по-рафинирани".
Единствено бившият аграрен министър Венцислав Върбанов (БНС) намери някаква вина и в нашите чиновници. Той посочи като отрицателен пример ексшефа на ДФ "Земеделие" Димитър Тадаръков, който си позволи да обещае от името на Брюксел, че парите за земеделие ще бъдат отблокирани и никога повече няма да бъдат спирани.
Премиерът Сергей Станишев привика вчера шефовете на парламентарни групи заради предстоящия доклад. Парламентът ще работи ударно до края на месеца, а премиерът е настоял спешно да се приемат четири закона - за МВР, за конфликта на интереси, за пътищата и за обществените поръчки. И четирите са пряко свързани с изискванията на Брюксел. Зам.-шефът на ПГ на ДПС Лютви Местан обясни, че това означава парламентът да работи извънредно и с удължени заседания. Законът за пътищата влиза на първо четене още в четвъртък. Основната идея в него е управлението на пътищата да мине към национална агенция, която да е пряко подчинена на премиера. Вчера парламентаристите на Симеон Сакскобургготски привикаха вицепремиера Меглена Плугчиева, регионалния министър Асен Гагаузов и транспортния Петър Мутафчиев, за да обсъдят трансформацията на агенцията.
ПОГОЛОВНА ПРОВЕРКА
Започва проверка на 1028 проекта по програма САПАРД, резултатите от които ще бъдат изпратени в ЕК, заяви вчера новият шеф на фонд "Земеделие" Атанас Кънчев. Той не уточни чия е инициативата. До 10 юли вицепремиерът Меглена Плугчиева очаква ведомството да си изготви екшън-план по програма САПАРД и ще го представи пред Брюксел до 31 юли.
Кънчев добави, че до момента са анулирани 446 проекта по САПАРД. В някой от случаите самите фермери не подавали заявки за плащане на субсидия, а в други били хващани в злоупотреби. Шест са основните проблемни области по САПАРД, добави още той. Това са осигуряване на финансова информация, административния капацитет, промени на процедурните правила, проверки след плащане, проблемите в отдел "Борба с измамите и противодействие на корупцията" и отдел "Вътрешен одит".
ама ми е интересен източника ви на информация.
Shame on you! 
неее, драги грешиш Станишката няма да опровергава никой. Защото изказването на Вигенин много добре пасва в цялостната картинка. Хайде не се прави а обиден комунист сега. 
.