Най-важното за успешната работа и положителната атестация бе спокойствието. Шефът на РПУ-то беше спокоен. Винаги. С едно- единствено изключение, когато много късно забеляза, че тоалетната хартия е свършила. Днес бе добър ден за шефа. На бюрото му кротко лежеше новият брой на ведомственото списание. Отгърна на предпоследната страница, където съжителстваха криминалната сводка и кръстословицата. Едно хоризонтално, с 8 букви - животинският прякор на криминално проявен бизнесмен, разстрелян на еди-коя си дата. Две хоризонтално - крупен вносител на трупи и производител на трупове, бивш съратник на хоризонтално двадесет и две.

Цялата кръстословица бе само с хоризонтални думи. Шефът се усмихна на символиката. Имената на хората, които попълваше в празните квадратчета, бяха все на престъпници, убити от други престъпници. И докато първите са вече наистина в хоризонтално положение, с всеки изминал ден вторите добавяха по нов ред към кръстословицата. Затова сводката бе намерила естествения си уютен пристан на страницата за развлечение.

Оставаха му още десетина имена. Единадесет хоризонтално. Скромен бизнесмен с богато криминално минало, прякорът му е орган на зрението. Шефът се усмихна. Този го знаеше. Как можеше да дават толкова лесни имена. Всеки би могъл да реши кръстословицата, дори и обикновените граждани. Изписа името в квадратчетата и прочете указанията за следващата дума. Дванадесет вертикално. Едър бизнесмен с криминално настояще. Замесен в нечисти сделки. Отговорен за 3 покушения и 1 отвличане. Кой ли ще е този, замисли се шефът. Хм, пет букви на дванадесет ВЕРТИКАЛНО!!! Сресаните вежди на шефа се стреснаха и подскочиха. Нима в тази кръстословица има кръстосани думи?!

Ето това наистина бе интригуващо. Шефът се усмихна на предизвикателството и започна да мисли за първи път от много време насам. Мозъчните гънки се скъдриха от усилието, завибрираха и почнаха да присветкват като лампичките на компютър от стар филм.

До обедната почивка шефът не можа да се сети кой лежи в мистериозния вертикал. След обяда се допита до подчинените си, но и те не знаеха. Късно вечерта чистачката го стресна. Работното време отдавна бе свършило, а той не бе забелязал това, умислен за дванадесет вертикално с пет букви.

- Дочке - подхвана шефът с последната капчица надежда, - я ми кажи името на едър сенчест бизнесмен, криминално настояще, три покушения и отвличане. С пет букви.

Чистачката го погледна изненадано и му каза името, докато плъзгаше парцала и заличаваше стъпките до кафе-машината.

- А! Става! А що не съм го чувал това име?

- Не четете вестници, пък и се занимавате само с тези с криминално минало. Криминалното настояще не ви интересува.

- Има една черта, Дочке. Може да е тънка като косъм и да не я виждаш, но я има. От едната й страна се намира мафията, а от другата сме ние. Те работят с живите престъпници, а ние - с мъртвите. Нещата са си строго регламентирани.

Чистачката се усмихна на ум. Харесваше този началник. Знаеше си мястото в йерархията на хранителната верига. Сутринта щеше да научи за новия труп - трупът на обесения точно в 12 полунощ бизнесмен с криминално вече минало, три покушения и отвличане. Дочка не се радваше толкова за новото убийство, а на това, че групировката, за която работи, е завладяла нови отдели в полицията. Как иначе щяха да се сетят да сложат точно това име, точно на дванадесет, и то вертикално...