Ние, българските журналисти, сякаш живеем в Холивуд: лекомислени сме като тамошните актриси, а като тамошните сценаристи сме привързани към патологичното. Кръв, сперма и детски сълзи, ето течностите, в които топим перата си. И дращим ли, дращим... Той и президентът ни го рече в Мадрид. Повече, вика, хубавото търсете, положителното. Сиреч, призова ни и другаде да потопим перата си. А не като среднощни маниаци, загърбили светлината, да изживяваме оргазми и от най-дребната несполука.

Тези дни Румъния пак ни изпревари. Докато се натуткаме, там вече приели закон - да има баланс в новините между хубавите и лошите новини. Обаче нашите тукашни колеги съобщиха новината някак ангро. Без подробности, без дижестив, така да се каже. Как се постига балансът? Редуват ли ги - една добра, една лоша новина? И най-важното: какво правят с новините, които за едни са хубави, за други - лоши. Защото, ако се замислиш, и най-ужасната новина е потенциално хубава за някого.

Тъкмо се бяхме събрали малка компанийка, когато чухме румънската новина. Поради липсващите подробности тутакси в компанията се завърза спор.

- Съобщиш например, че беемве е блъснало линейка. За равновесие каква добра новина съобщаваш?

- Може би - че линейка е блъснала друго беемве - предположи кукличката Вяра, водеща в модна кабеларка.

- Ттти - презрително натърти Порко, нашият медиен теоретик, - ттти да мълчиш.

Порко много мрази Вяра да си отваря устата. Пък тя не я затваря.

- Вижте сега - разпери ръце коментаторът Добрев, който по природа е доста кръвожаден, - нека вземем най-баналното. На пътя за Бургас се блъскат челно опел и пежо. Ударът е страшен. Загиват осмината в двете коли. Какво правим?

- Водещата - сочи към Вяра международният анализатор Пейчев, - заявява, че шофьорите не са били наясно с подобрените през последното половин столетие германо-френски отношения.

- Моля, моля, осмина са загиналите, шегичките са крайно неуместни.

- Може би - че на пътя за Варна други опел и пежо са се разминали безаварийно - предположи отново Вяра.

- Хм, да ти се ненадява човек - възхити се Порко. - Права си, но е малко. В случая на лошото трябва да се противопостави много, много добро.

- Ми тогава трябва да се каже, че на пътя ежедневно се разминават много опели и много пежа...

- С това трябва да се започне. Ето, вижте, оформяме новината: "По пътищата на страната и днес цял ден се разминаваха хиляди опели и пежа. И не само те. Фордове, рена, тойоти и прочие световноизвестни марки се разминаваха едни с други. Коя със 100, коя с двеста километра, красавиците профучаваха една край друга. От всички тях само един опел и едно пежо не улучиха празното пространство пред себе си и се блъснаха челно. На място загинаха всичките 8 пътници. Този челен сблъсък представлява по-малко от 0,000001 (или нещо такова, ние да не сме математици) процент от всекидневните разминавания в страната. От само себе си се разбира, че всички останали 2 435 233 пътували през деня са живи и здрави, и дори да не са съвсем живи и съвсем здрави, то причините за това не са в никакъв случай транспортни."

Ето как звучеше новият баланс в новините. За съжаление, Румъния междувременно ни изпревари отново по същия казус. Отрече се от закона като противоконституционен...