Някога, когато повечето телевизори у нас бяха черно-бели, в едно от изданията на "Златния Орфей" чернокожа певица, дошла да изнесе рецитал у нас, така се развихри на сцената, че по средата на изпълненията си се засили към Вили Казасян, чийто оркестър й акомпанираше, и увисна на врата му. Вече беше времето на Иван Славков и телевизията смело излъчваше директно целите фестивални вечери. Та тази волна и съвсем невинна от днешна гледна точка проява на чужденката дотолкова впечатли зрителите, свикнали на "сресани" предавания, че видяното бе коментирано после дни наред, а "Стършел" дори му отдели злъчно антрефиле.

Сетих се за тази история тези дни, докато гледах с каква немощ българските телевизии отбелязват кончината на маестрото. За 99.9% от родните медии шоубизнесът на България е започнал едва ли не от датата на тяхното собствено създаване. Те нямат, нито пък желаят да поддържат телевизионен архив извън времето, в което съществуват като телевизии. Поради което онагледиха информацията за смъртта на Вили Казасян единствено с пресни записи от последните години. Само БНТ и бТВ си позволиха нещо повече.

А Казасян и починалият преди 37 години композитор Йосиф Цанков са всъщност хората, които са прокарали първата пътечка на попмузиката у нас. Разбира се, това няма как да се научи от новите частни телевизии, за които светът се изчерпва с американско кино, холандски лицензионни риалити програми и кадри от видеообмена. Напълно е възможно там дори и да не са чували кой е Йосиф Цанков.

Липсата на архив прави новите ни медии толкова смешни понякога, че от това положение ги измъква единствено



зрителската снизходителност, отгледана



впрочем от самите телевизии. Получава се така, че в новините на бТВ и Нова при конкретен повод може да се излъчи архивен кадър с Маргарет Тачър или дори още по-стар запис на Чърчил, защото преди това са го пуснали по видеообмена, но няма как да бъдат показани също при повод примерно Вълко Червенков или Цола Драгойчева, тъй като те просто ги нямат в архива си. Там нямат нито Дора Габе, нито Елисавета Багряна. Архивите им са пусти като пустиня. Когато някоя от тези медии реши да кани известен от близкото минало изпълнител и иска да го покаже как е изглеждал в зенита на славата си, разчита не на собствени записи, каквито няма, а на домашния архив на госта. В едно от предаванията "Десетте най", посветено на най-известните естрадни звезди, бТВ онагледи класацията само със снимки. А и как иначе! Откъде тя ще намери в архива си видеозапис на Бисер Киров и на младата Йорданка Христова. Единственото видео, което бе пуснато, бе на Емил Димитров. Но само защото в последните месеци от живота му режисьорът Стилиян Иванов направи клип на "Моя страна, моя България" и това се случи, след като бТВ бе създадена, та по случайност го има.

Липсата на памет у новите български телевизии е до голяма степен и тяхна собствена вина. Те просто не се вълнуват от нищо, случило се отвъд собствената им кратка история. А когато все пак им се налага да зачекнат тема от миналото, прибягват до националната филмотека, тази на армията или просто се оправдават с липсата на архив. В Русия проблемът със старите телевизионни записи бе решен кардинално и отдавна със закон, който прави обществено достояние целия архив на някогашната централна съветска телевизия. Той получи статут на национален архив и всяка нова медия може да го ползва, когато си поиска. В България обаче не се е чуло някое от тв ръководствата на частните телевизии да е лобирало пред НС за промяна в Закона за електронните медии, за да може архивът на БНТ да стане достъпен за всички. Липсата на такава законова норма пък е оставила старите записи в БНТ почти на произвола на съдбата. Уж държавната медия ги пази зорко, а на практика всеки неин служител прави с тях каквото намери за добре. Примерите са бол. "Всяка неделя" може и да е било легендарно предаване, но архивни записи от него в БНТ почти няма. Някои медии писаха, че самият Кеворкян си ги приватизирал, той го отрича, но фактът си е факт - лентите са изчезнали. Преди време предаването "Чай" имаше идея да прави портрет на актьора Константин Коцев, но се оказа, че от архива е изчезнала цяла двучасова програма от 1979 г. "На гости у Константин Коцев", създадена с доста пари за времето си като новогодишно шоу. Въобще не стана ясно кой е откраднал записа, нито пък ръководството на БНТ се притесни от този факт. А преди две години в торент-тракера "Арена" се появи цялата поредица на легендарното унгарско анимационно филмче "Семейство Мейзга", извадена от архива на БНТ с дублиращите гласове на Маргарита Дупаринова и Коста Карагеоргиев от далечната 1970 г. Малка подробност е, че БНТ не е излъчвала този филм след 10.11.1989 г. и той определено е



отмъкнат от архива й нелегално



В същото време разни служители на БНТ лицемерно критикуват бившия си шеф Кирил Гоцев и доскорошния собственик на музикалния канал "ММ" Камен Воденичаров, че едва ли не били извършили голяма далавера, като сключили сделка за продажба на копия на стари видеоклипове на български изпълнители, които да подсилят архива на ММ. При анархията, царяща в архива на БНТ, Гоцев и Воденичаров дори са направили добрина, като са спасили тези записи, които нищо чудно един ден държавната телевизия сама да затрие с безотговорността си. Проблемите с опазването на архива на БНТ обаче никога не са вълнували СЕМ, който се занимава с всичко останало, само не и с това, което представлява обществен интерес.

И в цялата тази безпаметност на новите ни телевизии има едно предаване, основано изцяло на български архивни записи, което като капка в пустиня се губи на общия американизиран тв фон. Всяка събота в 16.45 ТВ7 излъчва "Време за спомени" - 15 минути стари ленти, памет за отминали близки и далечни времена. Това кратко време е единственото, където могат да се видят такива уникални неща като сватбата на Борис III с царица Йоана, прокуждането на невръстния Симеон от народната власт, ударнички, които си умират от радост, че са се ръкували с другаря Тодор Живков, или архивни кадри от Световния фестивал на младежта и студентите през 1968 г. в София. "Време за спомени" е и уникалното за българските телевизии място, където се излъчват, макар и с огромни съкращения, архивни филми от зората на родното кино. Преди седмица например там бе показана част от първата екранизация на "Бай Ганьо", правена още през 1922-ра! При това заснета разточително във Виена с отдавна забравени актьори като Стоян Попов, Йордан Караферманов и режисирана от пионера на българското кино Васил Гендов. Дали заради наложилата се мода, че историята не представлява интерес за новите ни медии, или заради утвърдилата се масово в нашия ефир система на лошо програмиране "Време за спомени" е кратко и сбутано в най-негледаемото време, в ден и час, когато почти никой не сяда да гледа телевизия. ТВ7 дори не му е предвидила повторение, нито пък го рекламира така, както рекламира останалите си продукции. Създава се усещането, че телевизията просто отбива номера с това предаване и го излъчва от немай къде, а не защото уважава зрителите си. В случая обаче вече не говорим за липса на памет, а по-скоро за липса на самочувствие, от която следва и липса на възможност у нашите телевизии да оценяват историята и културата на България.