Онзи ден един познат, той е в туристическия бизнес, ми се оплака, че чужденците, които идват да летуват на нашето Черноморие, повечето са долнокачествени туристи. Точно така се изрази - долнокачествени!

Как така - долнокачествени туристи?! - помислих си. За долнокачествени обувки съм чувал. Даже не само съм чувал, ами съм и носил, още не мога да си излекувам мазолите. Консумирал съм долнокачествени домати, долнокачествена саздърма, сирене... Веднъж изкарах цяла нощ в токсикологията на "Пирогов", понеже бях замезвал с долнокачествена консерва "Копърка". Но долнокачествени туристи...

- Скръндзи! - презрително плю моят познат. - Циции! Пресмятат по три пъти всяко евро и все гледат да минат по тънката лайсна!

Някакъв бивш гедерманец, който назнайвал български, дори се бил изразил за нашите курорти в мерена реч - "Брей! Много скъпо ваш морей!"

Казах му, че те повечето европейци са такива. Винаги си правят сметката и затова са богати. А ние като се разпищолим!... Неслучайно народът е измислил даже и поговорка - "Думба, лумба два дни, пък година гладни!".

Туристическият бизнесмен категорично отказа да се съгласи с мен. Не било то така. Човек отивал на море точно да се разпищолва! Ако ще си стиска париците, да си седи вкъщи и да си лепи тапети в гарсониерката!

- Пък и капризни, бе! - втори път плю бизнесменът.

Намекнах му, че за едно ей такова плюване там, в истинската Европа, такава глоба ще му тръснат, че ще му пресъхне слюнката за три дни напред.

Той хич и не обърна внимание на забележката ми. Продължи да се възмущава. Искали, моля ти се, в ресторанта чисти покривки! И чисти чаши! Като че ли всички покривки и всички чаши могат да бъдат чисти, при това - едновременно! Проверявали и грамажа на порциите. Не можело било 200 г сирене да тежи 70! Ама чакай, бе! То пак си е двеста! С чинията! На вестник ли да ти го сервират това сирене? Нали искаш - ехе! - обслужване на ниво!

Проявявали капризи и по отношение на плажната ивица. Боклучава била, с фасове и динени кори.

- Е, няма ли? - прекъснах го.

- Абе, то, че има - има... Обаче сега е средата на сезона. Ще дойде Никулден, ще излезе голямата вълна и ще прибере целия боклук. Напролет плажът ще е облизан! Морето си знае работата!

И продължи да се възмущава. Цупели се и на строежите през лятото. Мрънкали, че трябва да форсират изкопи и да слушат тътена на багери и булдозери. Е, нали трябва да ви се построят хотели, бе, кретени! Къде ще спите инак?! На скалите ли ще се ръбите като хипита? Или под мостовете ще хъркате като клошари?

- Разбра ли сега какво значи долнокачествен турист? И на какъв огън се печем ние!?

Отвърнах, че съм разбрал. И даже си представям какъв трябва да бъде висококачественият турист. Да дойде тук с много пари и да лепи банкноти по челата на обслужващия персонал като пиян кум на циганска сватба. Ако иска чиста покривка - да си я изпере. Да не се мръщи на строежите, ами да грабне било мистрия, било маламашка и да даде своя принос в измазването на бъдещия петзвезден хотел-красавец. А вечер да заспива щастливо усмихнат, унесен от мелодията на багера, долитаща откъм съседния изкоп. На другия ден пак - покривката, маламашката, мелодията! И по-голямшък бакшиш на персонала!

Забелязах как очите на моя познат се пълнят с благородна влага. Той облиза сладострастно устни и въздъхна:

- Ех, кога ли ще стане това?! И кой ще е жив да го дочака!...

После откърти втора тежка въздишка.