С мой съсед водим десетилетен спор за собствеността на съседни парцели. Делата между нас се точат дълго време, но напоследък дрязгите излязоха извън съдебната зала. Съседът и неговите братя започнаха да ме заплашват дори с убийство, ако не оттегля всичките си претенции към тях. Освен това при случайни срещи непрекъснато се доближават до мен и съпруга ми с нецензурни обиди и заплахи. Как мога да се защитя?



Невена Тодорова, Приморско



Съществуват няколко законови възможности за защита в ситуацията, в която е изпаднала читателката. Тук не коментираме съдебния спор за собственост върху имота, а препоръчваме варианти за защита срещу заканите на отсрещната страна.

Най-напред читателката би могла да подаде жалба до полицията (местното РПУ или участък), в която накратко да опише взаимоотношенията със съседите, обидите и заплахите, на които е била подложена. Добре би било да посочи свидетели, включително и роднини, но също и съседи или други очевидци. След кратка проверка полицейският орган ще предупреди устно или писмено лицето, което отправя заплахите. За писменото предупреждение се съставя протокол на основание чл. 56 от Закона за МВР. Присъства авторът на заплахите, както и един свидетел на съставянето на протокола. Ако лицето откаже да го подпише, това се удостоверява с подписа на свидетеля.

Практиката е показала, че писменото предупреждение обикновено има благоприятен ефект. Но независимо от това авторката трябва да знае, че заканата с престъпление е престъпление по силата на чл. 144, ал. 1 от Наказателния кодекс. Той казва: "Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на негови близки и с това би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба от сто до триста лева". В обикновения случай на закана по чл. 144, ал. 1 от НК престъплението е от частен характер. Това означава, че пострадалият трябва да подаде писмена тъжба до наказателния съд и там да докаже своите твърдения. В този случай той не може да се разпитва като свидетел.

Наказанието е по-тежко, ако заканата е спрямо длъжностно лице или представител на обществеността. А ако деецът се е заканил с убийство - наказанието е затвор до три години или пробация. В тези два случая престъплението е от общ характер. Най-добре е обектът на заканата да подаде подробна жалба до прокуратурата, в която да изложи историята на конфликта, конкретните прояви на заканите, свидетели или писмени документи (ако има такива). Изключително важно в случая е да може да се установи, че в резултат на заканата може да се породи основателен страх от осъществяването й. Ако има достатъчно данни, прокурорът ще образува досъдебно производство с постановление и ще разпореди на дознател от МВР да проведе разследване. Дознателят може да ползва всички законови способи - разпити, претърсвания, изземвания, разпознавания и т. н. Основен свидетел, разбира се, ще бъде обектът на заканата, а той може да се конституира по време на разследването и в ролята на "пострадал", а в съдебната фаза - като граждански ищец и частен обвинител.

В хода на наказателното производство - независимо дали по време на разследването или в съдебната фаза - пострадалият може да поиска от съда да забрани на обвиняемия да го доближава непосредствено (чл. 67 от Наказателно-процесуалния кодекс). Такова предложение може да отправи и прокурорът, но със съгласие на пострадалия. Предложението се разглежда незабавно от съда в открито заседание с изслушване на прокурора, обвиняемия и пострадалия. Определението на съда е окончателно, а пострадалият по всяко време може да поиска от съда отмяна на забраната.

Нарушаването на наложената от съда забрана за доближаване може да се установява с всички способи по НПК и най-вече със свидетелски показания. В ролята на свидетел за тази цел може да бъде разпитан самият пострадал, но също и други лица като служители на полицията, съседи, роднини и т. н. Ако се установи нарушаване на забраната, последиците за обвиняемия са сериозни - промяна на мярката за неотклонение в по-тежка и налагането на други мерки на принуда.