Докладът, с копие от който "Сега" разполага, бе предоставен вчера от Плугчиева на членовете на Висшия съдебен съвет. В него се твърди, че подозрителните проекти са нанесли вреда за над 14 млн. евро върху бюджета на общността. ОЛАФ критикува остро работата на Държавен фонд "Земеделие", прокуратурата и съдилищата.
Главни герои в разследването на ОЛАФ са бизнесмените Людмил Стойков, собственик на "Стомана индъстри" и спонсор на последната президентска кампания на Георги Първанов, и Марио Николов, шеф на шуменската "Родопа". Двамата бяха задържани преди повече от година за източване на 7.5 млн. евро от програма САПАРД. По-късно обвинението срещу Стойков отпадна и сега той се разследва единствено за пране на пари.
"ОЛАФ вярва, че има влиятелни сили в българското правителство и/или българските държавни служби, които нямат интерес да бъде наказано кое да е лице от групата Николов-Стойков в каквато и да било степен, което би могло да изиграе ролята на ефективна спирачка", пише шефът на ОЛАФ Фран-Херман Брюнер. "За едно от лицата се твърди, че е финансирало предизборната кампания на настоящия български президент и че е бизнес партньор на бившия заместник-министър на външните работи, който според наличната информация се опитал да окаже влияние върху текущо разследване на това лице", пише в доклада. В него се говори за "много незаконни действия - измами с данъци и със субсидии, фалшификация на документи, пране на пари, незаконен внос в България и износ в ЕС в предприсъединителния период на китайско заешко и птиче месо с фалшифицирани здравни сертификати".
В доклада на ОЛАФ, писан след мисията им в България от 9 до 20 юни т.г., в рубриката "Нередности, свързани с групата Николов-Стойков", става дума за над 50 предприятия и различни други европейски фирми и офшорки.
Главните герои Стойков и Николов се споменават в пет направления. Първото е във връзка с прословутото купуване на стари машини на завишени цени. Второто са пет проекта по САПАРД, които се разследват в момента заради подозрение, че бенефициентите са предоставили фалшиви оферти. ОЛАФ има информация и за още 17 проекта, свързани с използване на фалшиви документи. Плащанията по тях за приблизително 18 млн. евро обаче са спрени. Четвъртата група нарушения са при внос в България и износ за ЕС на китайско месо през 2004 - 2005 г. с аржентински здравни сертификати. ОЛАФ проверява и подозрителни транзакции железопътни вагони втора употреба.
В частта от доклада, който не се отнася до Стойков, пък с малки изключения са изредени почти всички от основните месопреработвателни компании в България - "Юпер", "Хеликом", "Топ консерв", КФМ и "Меком". Говори се за фирми, които са използвали поне една фалшива тръжна оферта, приложена в молбата им за финансиране по САПАРД.
В доклада се упреква фонд "Земеделие", че въпреки доказателствата за измами не е започнал навреме процедури за възстановяване на сумите, платени по проекти. Прокуратурата се критикува, че не е пратила данни на ОЛАФ за възможни измами през 2006 г. при сделки с китайско месо. Държавното обвинение не е успяло да предостави на комисията за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност, подробности за доходите на Стойков и останалите, обвинени заедно с него. Както "Сега" писа, едва в края на юни комисията "Кушлев" запорира имоти и банкови сметки на Стойков на стойност 1.3 млн. лв. По време на скандала бизнесменът прехвърли на доверени лица голяма част от компаниите си, като туристическия комплекс "Дюни" например.
Съдилищата пък се упрекват, че са пуснали под гаранция обвиняемите, отменили са решения на фонда за възстановяване на неправомерно финансиране, наредили на АДВ да освободи иззети активи от бенефициенти на стойност приблизително 3 млн. лв., а на "Земеделие" - да плати 68 000 лв. обезщетения на фирми, за които има данни за измами.
За да възстановят доверието на ОЛАФ, ЕК и другите държави членки, българските власти трябва да сътрудничат прозрачно, да подобрят комуникацията между различните държавни служби, да анализират всички молби за плащания по САПАРД за евентуална връзка с вече установени криминални групи, а всички разследвания по проблема да са под централизиран контрол, пише в доклада.
В частта от доклада, който не се отнася до Стойков, пък с малки изключения са изредени почти всички от основните месопреработвателни компании в България - "Юпер", "Хеликом", "Топ консерв", КФМ и "Меком". Говори се за фирми, които са използвали поне една фалшива тръжна оферта, приложена в молбата им за финансиране по САПАРД.
В доклада се упреква фонд "Земеделие", че въпреки доказателствата за измами не е започнал навреме процедури за възстановяване на сумите, платени по проекти. Прокуратурата се критикува, че не е пратила данни на ОЛАФ за възможни измами през 2006 г. при сделки с китайско месо. Държавното обвинение не е успяло да предостави на комисията за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност, подробности за доходите на Стойков и останалите, обвинени заедно с него. Както "Сега" писа, едва в края на юни комисията "Кушлев" запорира имоти и банкови сметки на Стойков на стойност 1.3 млн. лв. По време на скандала бизнесменът прехвърли на доверени лица голяма част от компаниите си, като туристическия комплекс "Дюни" например.
Съдилищата пък се упрекват, че са пуснали под гаранция обвиняемите, отменили са решения на фонда за възстановяване на неправомерно финансиране, наредили на АДВ да освободи иззети активи от бенефициенти на стойност приблизително 3 млн. лв., а на "Земеделие" - да плати 68 000 лв. обезщетения на фирми, за които има данни за измами.
За да възстановят доверието на ОЛАФ, ЕК и другите държави членки, българските власти трябва да сътрудничат прозрачно, да подобрят комуникацията между различните държавни служби, да анализират всички молби за плащания по САПАРД за евентуална връзка с вече установени криминални групи, а всички разследвания по проблема да са под централизиран контрол, пише в доклада.