Аз съм Отмъстителя. Излизам вечер, яхвам жребеца и потеглям да кръстосвам софийските улици. Движа се почти безшумно по едни и същи маршрути и знам, че каквото и да стане по него, няма да остане незабелязано от зоркия ми поглед. Търся своята цел.

Фиксирам Врага отдалече. Минава отзад и се лепва на опашката. Изглежда ми изнервен, но това си е за негова сметка, аз съм спокоен и невъзмутим. Форсира оборотите, моторът на джипа му реве, но не може да се промуши през трите ленти, плътно запушени с автомобили. Опитва да ме заобиколи отляво, но аз се засилвам и му предоставям възможността да пофантазира какво би станало, след като се сблъска с идващия насреща му трамвай.

Отказва се от маневрата и почва да присветва с фарове. Изваждам лявата си ръка през прозореца и я сгъвам в лакътя. Пръстите ми са в конфигурация с преобладаващ среден. Гледам в страничното огледало как към мимиките на зачервената си физиономия Врагът добавя яростни жестикулации. От тях има полза, колкото и от артикулациите.

Наближавам Кръстовището. Знам го наизуст, всяка вечер минавам поне по десетина пъти през него и са ми известни всички негови тайни и тънкости. Врагът прави грешка и се засилва отново. Но аз стигам пръв и го засичам, като рязко завивам наляво под носа му. Чувам стърженето на неговите спирачки. Досещам се какво крещи в този момент и ледено се усмихвам.

Спирам след Кръстовището и поглеждам назад. Всички коли са заковали и не смеят да потеглят на червено. Освобождавам спирачката и бавно се спускам надолу в тунела. Знам, че Врагът ще ме последва. Спирам по средата на тунела и чакам.

Джипът му изхвърча и заковава отляво. Врагът отваря десния си прозорец и започва да крещи. Този път го чувам, но не ме впечатлява. Поне докато не му издържат нервите и не извади оръжието си. Все още не смее да изскочи от колата, тъй като сигурно е забелязал бицепса ми, когато отново му показвам конфигурацията.

Рязко потеглям, като се измъквам от тунела по трамвайната линия. Врагът този път е изпълнен с решимост, преустройва се, изскача и той на релсите и отново се залепва отзад. Виждам, че се обажда на някого по мобилния, вероятно вика подкрепление, но аз знам, че те няма да успеят. Защото аз знам маршрута и съм Отмъстителя.

Изскачаме от тунела, аз пробивам през кръстовището, но три полицейски коли препречват пътя на Врага. Представям си какво му е и спирам да погледам.

Ченгетата са недоволни, юркат го и си личи с просто око. Нищо чудно да му сложат белезници и да увисне после на трамвая в районното. Не е шега да те заловят, когато джипът ти се измъква по релсите от изхода на тунела на НДК. Врагът ръкомаха нервно към мен, полицаите ме гледат, но аз не се притеснявам. Защото аз съм Неуловим, аз съм Отмъстителя, аз съм ватман.