За първи път Еврокомисията дава да се разбере, че е забелязала нежелание на България да се бори с организираната престъпност и корупцията. Винаги досега тя е отчитала наличие на политическа воля въпреки липсата на резултати, но в следващия доклад, който ще бъде огласен в сряда, тази констатация ще липсва. Това става ясно от чернова на доклада на ЕК за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред, публикувана в събота от електронното издание "Портал Европа". Заедно с него в сряда ще бъде огласен и докладът за проблемите в управлението на еврофондовете, чието съдържание изтече по-рано миналата седмица.

В предишните доклади причините за неуспехите се търсеха главно в непрецизното законодателство, в слабия административен капацитет, в недостатъчното време да проличат резултатите. Колкото и остри да бяха критиките, властите получаваха утешителната оценка, че все пак са доказали воля за справяне с проблемите. Така им се даваше отсрочка да покажат ефективност до следващия доклад. Сега не само няма да получат подобна утеха, но и на първо място в препоръките ще им бъде казано, че е необходима политическа воля и решимост за фундаментални подобрения, за да има по-ефективна администрация и правосъдие.

Трябват ясна стратегия и недвусмислен ангажимент на всички равнища за "прочистване на системата", пише в проектодокумента. Той би могъл да претърпи промени, когато бъде



редактиран за последно на 23 юли



от Колегиума на ЕК. Но тази част няма как да бъде променена, защото в нея се съдържа предупреждението, което различни дирекции на комисията отправят към България от началото на годината по повод спирането на еврофондове, а именно, че в държавата е забелязан "системен проблем". Не става дума да се променят едни или други структури, защото "дори със сега съществуващите структури и въпреки техните недостатъци България трябваше да бъде в състояние да покаже резултати в борбата срещу организираната престъпност и корупцията и да разплете мрежата от конфликти на интереси и видимите връзки между политическата класа, бизнеса и организираната престъпност". Което означава, че ако е имало воля, биха проличали и резултати.

Както обикновено критиките на ЕК се съчетават с констатации и за положителни промени, които обаче стават все по-оскъдни от доклад на доклад. Успехите са отново преди всичко в сферата на законодателството и административната реформа - промени в конституцията, приетият НПК, Законът за съдебната власт, създаването на съдебен инспекторат, учредяването на ДАНС, назначаването на вицепремиер по еврофондовете. "България има напредък в разследването на два важни и знакови казуса", се казва в похвалите, но не се дава уточнение. Държавата настояваше да й бъде отчетено разследването срещу Вальо Топлото, както и делото срещу Маргините, което обаче е в перманентна болнична фаза.

Оттам нататък са все критики и печални констатации, защото "Институциите и процедурите



изглеждат добре на хартия,



но не произвеждат резултати на практика. Правят се препоръки, но не се изпълняват. Базовите проблеми остават". Нито един от шестте индикативни показателя по механизма за сътрудничество и проверка не се отчита като изпълнен. Това "лишава българските граждани от пълните ползи на присъединяването (към ЕС)", установяват авторите на документа. Според тях провалът на България "да разсее съмненията, че е в състояние да се справи с корупцията и организираната престъпност", може да има "дългосрочен смазващ ефект върху резултатите на българската икономика, която се нуждае силно от чуждестранни инвестиции". Но това не е всичко, защото "слабият административен капацитет и липсата на ефективен контрол върху конфликта на интереси, злоупотребите и финансовите измами водят до риска да бъдат загубени предприсъединителните фондове за България, а структурните фондове да бъдат спрени". От предприсъединителните фондове се очертава загуба между 500 и 610 млн. евро, а от структурните фондове, възлизащи на 7 млрд. евро, България е усвоила досега само 40 млн. евро, т.е 0.057%, което е почти нищо.

Засега ЕК смята, че по-голям ефект ще има подкрепата, отколкото санкциите, и няма да предложи задействането на предпазна клауза, която би означавала другите страни да не признават решенията на българските съдилища. Но тя показва колко трудно е да се помага на страна, която не желае помощ. "Налице е засилващо се чувство на разочарование сред държавите членки", които са предоставили експертна помощ на България. Според проектодоклада тези държави "оттеглят своите експерти или не желаят да предоставят по-нататъшна експертиза поради липсата на прозрачност и резултати в тяхното взаимодействие с българската администрация". Препоръката е "да се преобърне тази умора" и да се даде нов стимул на процеса на реформи: "Всички страни трябва да направят ново усилие да помогнат на България да успее". На езика на Брюксел думата "помощ" може да се тълкува и като "натиск" за постигане на поставените цели.



НА ПРАВ ПЪТ



ЕК смята, че Румъния върви в правилна посока в борбата с корупцията, пише в проектодоклада за северната ни съседка, предаде БНТ. Комисията приветства "бавния, но устойчив напредък" на Букурещ и отправя критики към политическите партии, които блокирали усилията да бъдат разследвани за корупция висши румънски политици. Комисията одобрява факта, че румънската Национална агенция за борба с корупцията е започнала дела срещу депутати и бивши министри, както и създаването на Национална агенция за почтеност. "Налице е скромно, но обещаващо начало", пише в документа. Все още обаче институциите са крехки, висшите съдилища често издават леки или оправдателни присъди в големите процеси за корупция. Комисията обръща внимание на факта, че въпреки обвиненията срещу бивши министри, напредък по делата няма заради намесата на парламента. Той блокира промени в законите за по-бързо събиране на доказателства и влияе върху разследванията. Подобно на България в Румъния също има хронична корупция в здравеопазването и образованието. Изводите са, че борбата с корупцията трябва да бъде деполитизирана, а делата срещу депутати и министри да бъдат защитени от парламентарна намеса. Румънското правителство не подкрепя решително нови антикорупционни мерки, като например фиксирани минимални присъди за корупция на висши политици. Докладът не препоръчва предпазни клаузи и заключава, че "Румъния започва да се движи в правилната посока."