Според анализатора на нашето време г-н Траминер Сухов дъно не съществува. То е зла измислица, зъл слух от зли сили. Наслушал се беше господинът през последните двайсет години как сме стигнали дъното. Подобни хвалби винаги му звучаха подозрително. Защото г-н Траминер Сухов от собствен опит знаеше: под дъното винаги има второ дъно, под второто - трето и така нататък. Достигането на дъното само по себе си е безкраен и неправолинеен процес и всеки, който се самоуспокоява, че оттук насетне (поради дънност) движението може да е само нагоре, за г-н Траминер Сухов беше просто наивен, даже глупав и вреден човек. Нямаше никакво дъно, а от лошото можеше да избягаш само като си мислиш за по-лошо и още по-лошо. Най-лошо нямаше.
Например - неизлечим спомен: преди повече от две седмици г-н Траминер Сухов беше събуден от силни гърмежи. И се надигна или го надигнаха - и той в суматохата не разбра. За разлика обаче от останалите софиянци и гости на столицата господинът не се потресе от липсата на информация какво се е случило. Той тутакси отчете простия факт, че и да не знаеше какво се е случило, все пак имаше на разположение гърмежи. Тоест случило се беше нещо, свързано с извънредно силен шум, наречен гръм. Съгласете се, разсъждаваше господинът, че не са толкова много нещата, които могат да се случат с гръм. Освен пристигането на Радецки и съпровождащите природните бури гръмотевици с гръм се свързват най-вече взривовете. Взривове от толкова висока класа, продължаваше с разсъжденията си г-н Траминер Сухов, биха могли да бъдат от артилерийски обстрел, бомбардировка, терористичен акт или от крупна авария.
Ето как, ако си бяха поразмърдали мозъците с помощта на г-н Траминер Сухов, софиянци и гости на столицата щяха бързо да разберат, че едва ли става дума за терористичен акт. Точно в този момент единствено за Европейската комисия сме трън в очите, а тя си има други методи за усмиряване! За да е крупна авария, трябват крупни предприятия. По пушек "Кремиковци" май наистина е крупно предприятие, но само по пушек. Тъй че софиянци и гости на столицата бързо щяха да решат, че най-вероятно или ги обстрелват, или бомбардират. И щяха да се успокоят. Естествено, щяха да са сгрешили в оценката си, но пък щеше да е минал час, достатъчно време да пристигне информацията.
Ех, софиянци и гости на столицата, какво сте се разхленчили? Не си ли давате сметка, че рано или късно ще ви се случи нещо не така определено и бързо разпознаваемо - въздъхна г-н Траминер Сухов и душата му се изпълни с ужас от потайното и неизбежно нещо. То няма да ви събуди, дори напротив. За вас ще е без звук, без картина, без мирис и цвят. И без помен от информация естествено. Каква информация? Откъде ще я вземете, след като няма да знаете къде да я търсите? Нещо повече, не само няма да знаете къде да я търсите, но и въобще няма да знаете, че трябва да я търсите, тъй като няма да знаете, че ви се е случило нещо ужасно (заболя ли ви главата от това изречение, г-н Траминер Сухов го заболя).
Г-н Траминер Сухов пак се надигна и понеже освен анализатор беше и бутилка, би могло да се каже, че по-скоро някой го надигна и скоро от г-н Траминер Сухов не остана ни следа.
Всичко беше загубено. Подобна констатация може и да не действа успокояващо, но поне е достатъчно отрезвяваща.
