Навремето великият Гюстав Флобер бе написал цял голям роман за възпитанието на чувствата.

Моя милост, като доста по-дребен писател от него, бих се ограничил с едно доста по-кратко четиво върху възпитанието на само едно чувство - чувството за глад.

Чувството за глад е това, което ни сближава с животните. Неслучайно в езика ни има израз "Гладен съм като вълк". Или като тигър и лъв. Но никой не казва: "Гладен съм като овца", като крава или антилопа. Тоест чувството за глад, когато е спонтанно и неконтролирано, ни превръща в хищници.

Именно затова е нужно да го възпитаваме.

Спомням си една вечеря с бизнесмен, който нямаше никакво намерение да възпитава чувството си за глад. Напротив - остави чувството да вземе връх над разума и пред очите ми изяде две шкембе-чорби, порция мешана скара и два варени джолана с хрян, като междувременно замезваше с пилешки хапки.

Самият бизнесмен беше с размерите на контейнер за боклук и почти толкова пълен. Затова жена му, която по време на вечерята се задоволи само с две печени чушки, си позволи да му отправи забележка:

- Скъпи, не прекаляваш ли? - чуруликна тя, когато нейният мъж и половина разкъсваше втория джолан.

- Гладна мечка хоро не играе! - изръмжа съпругът досущ като стръвница. И погледна свирепо, както лъвът гледа хиена, която се готви да му отнеме плячката във филмче на "Дискавъри".

По-късно, когато всичките чинии на масата бяха ометени, бизнесменът откопча и последната дупка на колана си, за да заключи:

- В бизнеса трябва да си хищник! Не изяждаш ли конкурентите, те ще те изядат!

Въпросният едър представител на едрия бизнес имаше такъв зверски апетит, че за няколко години погълна тонове китайско заешко с аржентински сертификат, месопреработвателни машини, внос от Германия, програмата САПАРД, както и няколко милиона евро за пътната инфраструктура.

Но изглежда това лакомо преяждане с еврофондове се отрази на храносмилането му, та лекарите го подложиха на диета.

Срещнах го наскоро, отслабнал и променен, слязъл от луксозната си кола, да се разхожда пеша в парка.

- Умереност, братко, умереност във всичко! - рече ми моят стар познат, като ме прегърна при срещата.

От предишния му имидж на хищник нямаше и помен. Изглеждаше хрисим като кошута. Както разбрах, освен стомашни проблеми имал и проблеми с бизнеса. Налазили го данъчни и с проверките си го превърнали от едър бизнесмен в дребен.

- Парите не са всичко - каза ми на раздяла той. - Здравето е най-голямото богатство!

Сам беше открил Америка, велосипеда и топлата вода. С цената на язва, сърдечни смущения и високо кръвно. Доста висока цена, която можеше да му бъде спестена, ако беше възпитавал навреме чувството си за глад.

Други бизнесмени от едър калибър пък платиха направо с живота си, изненадани от куршуми с различен калибър.

И пак причината е това пусто чувство за глад.

Което трябва да се възпитава навреме, за да не взима връх над разума.