Ето ви малко по-различен ракурс върху онова, което наричате кой знае защо "Европейски":
Господарите на "Герена" или двойният аршин на Левски
01.08.2008 22:30
Въпреки че не стана шампион, Левски ще играе в Шампионската лига и ще представя България в най-авторитетния европейски клубен турнир. И като такъв, се предполага, че има европейска политика с представителите на медиите.
Както всяко нещо в България обаче, и тук трябва да изречем прочутата реплика на Петко Бочаров - "Да, ама не!"
Мястото - стадион "Георги Аспарухов", контролата с израелския Апоел (Ирони Ришон). Тъй като журналистическите ложи не работят, се насочвам към мястото, където виждам колегите от "Дарик" радио Стефан Стоянов и Валентин Грънчаров.
Спира ме стюард с жълта жилетка и логото на Левски с репликата "Тук не може". Показвам журналистическата си карта и казвам кой съм, след което обаче получавам нов отказ - "Не става, не е за журналисти".
"Е какво - само за представители на "Гонг" ли е?", шегувам се аз, надявайки се фенчето да се опомни. Наглостта му обаче не спира дотук - "Да", тросва се човекът, чиято работа е да насочва посетителите.
"И защо?", става ми интересно с какъв аршин се мери в Подуене. "Ами защото са истински левскари. Вие какви сте? Май видях календарче на ЦСКА в документите Ви", прави се на оригинален стюардът.
След като му показвам, че нямам календарче на шампионите, го питам какво общо има от кой отбор съм, дори да предположим, че имам календарче на ЦСКА.
"Ами не може тук", продължава тъпоумно да упорства фенът, който се е видял във власт.
Търпението ми започва да привършва и изстелвам - "Тук съм не в ролята си на фен на Левски, на ЦСКА или на националния отбор, а за да отразя мача. Така че не ми пречете и ми осигурете място за работа."
Победата ми обаче е само временна и след две минути човечецът с жълт потник пак довтасва и ме гони, след като е провел телефонен разговор с някого над него в йерархията на стюардите - "За журналисти е ей там". "Но там са феновете!?", недоумявам аз. "Нищо, тук е запазено".
Отивам при настанените заедно с обикновените привърженици представители на медиите, откъдето също искат да знаят защо не може да седнат на нормално място, където да си вършат работата.
Получават същия отговор - "Не може, това е".
Вярно, че не се е случило нищо фатално, всички си свършиха работата, макар и на неудобно за това място. Но ако "сините" искат наистина да бъдат български представители в Европа, трябва сериозно да се замислят дали искат истинско безпристрастно отразяване на събитията в клуба и мачовете на отбора или верни лакеи със "сини" очила със специален достъп на "Герена".
Нямам нищо против колегите - така са решили, така действат. Жалко обаче, че клуб като Левски позволява такава трагикомична картинка - двама "богоизбрани", седнали на удобни кресла в сектор за 20-ина човека, а на 4-5 метра от тях - останалите "обикновени" журналисти, стараещи се да си вършат работата, натъпкани заедно с Бай Пенчо, люспещ семки.
Интересно, дали германските журналисти следващата седмица за контролата Левски - Вердер ще са достатъчно "синьо" настроени за вкуса на този стюард, за да прояви еднакъв аршин за всички...
Момчил Кръстев, Gol.bg