Родители и седмокласници вероятно вече са оставили зад себе си колебанията и безкрайното претегляне на предимствата на една гимназия пред друга. И сигурно неведнъж им се е искало детето да се клонира едновременно в няколко училища. Преди години беше често разпространена практика да се учи в една гимназия, но като частен ученик да се държат изпити и в още една. Възможно ли е да се вземат равностойни дипломи от две училища? Най-краткият и лаконичен отговор е: Не.

Според нормативната уредба в областта на образованието всеки ученик има право да се обучава в т.нар. дневна форма на обучение само на едно училище. Единствената допълнителна възможност е да се яви на изпитите по съответния чужд език в друга езикова гимназия. Например, ако седмокласник е приет и записан в Първа английска гимназия в София, той има право всяка година в рамките на гимназиалния курс да се явява на изпитите по немски език в 91 немска гимназия. Ученикът трябва да се подготвя абсолютно самостоятелно върху учебния материал и в края на учебната година да се яви на изпит - писмен и устен, пред специално организирана за целта комисия. Единственият документ, който ученикът може да получи, е за владеене на чужд език, в който са изписани хорариумът (броя часове) и общият успех. За целта обаче ученикът трябва да се явява на изпитите всяка година, тоест от VIII до ХII клас включително.

Много често родителите бъркат тази възможност и си мислят, че детето им е частен ученик на друго училище и ще вземе две дипломи. Това обаче не е така, тъй като при завършването си гимназистът не получава дипломи за завършено средно образование от две училища, а само от това, в което е приет и е посещавал часовете през различните години на обучение. Преди години беше масова практика деца от други училища да се явяват като частни ученици на престижни езикови гимназии, тъй като тогава липсваха достатъчно възможности да се получи достоверен документ за ниво на владеене на чужд език. Напоследък обаче интересът намалява поради факта, че вече има най-различни достатъчно престижни институции, които да удостоверят нивото на владеене на език. Още повече, че свидетелството за положени изпити в немска гимназия например не дава автоматично право за кандидатстване в чужбина. Подобна възможност имат редовните възпитаници на гимназията, тъй като се явяват на допълнителни изпити за съответен международно признат сертификат. Например учениците от Немската гимназия се явяват на допълнителни изпити за Sprachdiplom, с която могат да кандидатстват в германски университети, но ученик, изкарал успешно изпитите по немски в същата гимназия, трябва да се яви на изпити за сертификата в Гьоте институт.

В момента просветните експерти забелязват друга тенденция - изпитите, с които се установява нивото на владеене на даден език, се "използват" не толкова, за да получи ученикът съответен сертификат, а за да провери безплатно (тъй като не би трябвало училищата да изискват такси за полагането на изпитите) нивото на познанията си. В същото време директори на столични гимназии отбелязват, че все повече ученици се явяват неподготвени за изпитите и нивото на представяне като цяло спада. На последната сесия например има доста скъсани, отбелязват учители. Това определено разколебава педагозите дали изобщо има смисъл тази практика да продължава.

Очаква се и друга тенденция - броят на училищата, които организират подобни кампании, да намалее, тъй като с въвеждането на делегираните бюджети подобна дейност не е подсигурена финансово. А директорът трябва да заплати труда на преподавателите, ангажирани в комисиите.

Ако все пак има желаещи, те трябва да подадат молба до директора на съответното училище. Няма специално записани срокове, но е хубаво това да стане преди началото на учебната година. Молбата се разглежда на заседание на педагогическия съвет. Тя може и да не бъде удовлетворена. Ако на ученика се разреши да се яви на изпитите, директорът на училището издава заповед, с която определя комисия за организиране и провеждане на изпита. Датите за изпитите също се насрочват от директора. Обикновено препитванията са през юли след приключване на учебните занятия. Продължителността е 3 астрономически часа, от които половин час е устният изпит.

Статутът на тези ученици обаче не е нормативно регламентиран и ще става все по-неясен. Просветни експерти очакват, че постепенно тази нетрадиционна форма на обучение ще бъде изместена и ще престане да съществува при толкова голямо разнообразие от чуждоезикови паралелки.



ЧАСТЕН СЛУЧАЙ

Освен дневната форма на обучение, която предполага редовно посещение на учебните часове пет дни в седмицата, има и т.нар. самостоятелна форма на обучение. Например ученик на 16 години може да бъде наказан от учителския колектив и да бъде прехвърлен в самостоятелна форма. Това означава, че гимназистът не посещава учебните часове, а се подготвя самостоятелно. Посещение на учители по различните предмети се предвижда само при деца, които имат сериозни здравословни проблеми и нямат възможност да ходят на училище. В самостоятелна форма могат да се обучават деца, които по някаква причина искат да вземат две учебни години за една. В този случай родителите подават молба до директора, в която много подробно и аргументирано трябва да обяснят причините за молбата. В този случай причините трябва да са социални или семейни, което е доста разтегливо понятие. Например родителите могат да поискат детето им да премине в самостоятелна форма, тъй като ще заминават за чужбина. Друга възможна причина е, ако детето е талантливо и пътува често по концерти или състезания. Ако родител реши, че детето му може да вземе две години за една, само защото има шестици, този аргумент едва ли ще издържи пред педагогическия съвет, обясниха преподаватели с дългогодишен стаж. Според тях децата не трябва да се откъсват от естествената им среда и не е в интерес на цялостното им личностно развитие. Като пример те посочват, че дори децата със специални образователни изисквания се стремят да се интегрират с останалите. Друг аргумент на педагозите е, че детето няма право да посещава часовете, а в края на годината трябва да се яви на повече от 10 изпити - по всеки предмет поотделно. Молбата на родителите се разглежда от педагогическия съвет, който преценява дали да я удовлетвори. В края на годината се насрочват изпитите по всички предмети, като за тях се определят комисии.