Изтегнати в креслата пред тлеещата камина в една от гостните на двореца в Оломоуц, Жозе Мануел Барозу, Бан Ки Мун, Яп де Хоп Схефер и Йехуд Олмерт опъваха нелицензирано уиски, пуфкаха контрабандни пури "Хавана либре" и разменяха задълбочени схващания около бъдещето на ЕС, ООН, НАТО и координиращия миротворните им усилия Израел.
- Помогнахме на бай Гоша да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той белгийска мантия - и всички рекохме, че е вече цял европеец - задумчиво проточи Барозу. - Ама я да ви разкажа след визитата ми в България как ходихме с бай Гоша на изложението в Прага!
- Давай, Жозе! - викат останалите. - Откога го очакваме това!
- Тръгнахме с пълен трен. Ний - аз, Ханс Георг Пьотеринг, Франко Фратини и еврокомисар Хаселхоф - заехме едно купе от I клас, във второкласното отделение се намести бай Гошо с няколко другари, богато снабдени с провизия. "А бе най-сетне европейци сме, вика, -от тогоз къс дарение, от оногоз безлихвен кредит - ще помине човек!" И бай Гошо се заприсламчва към нашето купе. Ту включване в Шенгенското пространство ще поиска, ту опрощаване на дълговете към Парижкия клуб, че му се поболял бюджетът, а сетне лека-полека усвои се, попривикна, окичи ни с ордени "Стара планина" и медали "Средна гора" и кажи-речи не излизаше от стаицата ни. Забрави другарите си, па и защо му са? Нямат нищичко - всичко изядено, изпито, а у нас, слава Богу, все се понамирваше по нещичко.
- Туй какво е, финансиране по програмата ИСПА ли? Браво! Гледай! Я го дайте насам. Мм! Хубаво! Ами за ФАР кво? Браво! Хайде сега и за САПАРД! Мм! Тъй де, да има кво да краднем! Тази табакера дали е от кавказко сребро?
- Не, виенска направа е - отговаря притежателят.
- Тъй ли? Я да я видя. Ц...ц...ц! Гледай! Сребро им дай на тия виенци! Браво!
Отпърво той седеше на крайчеца на канапето, сетне по-удобно, по-сетне трябваше троица да седим на едното канапе, а еврокомисар Хаселхоф се сви на крайчеца на другото, за да вземе бай Гошо хоризонтално положение.
- Я се поотмести малко към края да сложа и другия крак. Ха така! Браво! Е-е-е-х! Майка му стара! Кеф! Я чувайте машината какво прави: тупа-тупа, тупа-тупа! Фърчи!...Много обичам така да се обтегна. Отвъд тясно. Па и другарите - прости хорица, какво ще приказваш с тях?...Какво разпределяте там, предприсъединителни фондове ли? Браво! Я да видим, тъй както съм легнал, мога ли гушна доксан докуз фондове. Благодарим! Отде ги взимате вий тях?
- От европейските данъкоплатци - отговаря сдържано един от нас.
- Тъй ли? Браво! - одобрява той с уста, пълни от обещания за борба с корупцията. - Аз обичам предприсъединителни фондове. И круши.
Накрая му скроихме кюляфа. Пратихме го за вода, уж кафе ще правим. Изхвръкна от купето. Изпокапахме от смях. Хаселхоф се изтегна и зае цялото канапе. Върна се бай Гошо и огледа ситуацията с обтегнато лице:
- Аз ми дойде на ума, че е скроена работата, ама хайде, рекох. Дайте барем едно смекчаване на изискванията от Маастрихт и по-бързо включване в Еврозоната.
Хвърлихме му туй-онуй и той си отиде в свойто купе, при простите хорица.
- Страшни диванета са от Еврокомисията - зачу се след малко бай Гошовият глас в съседното отделение, - аз не зная как ги търпи такива тяхното гражданско общество. Ама чакай, видя-щем кой е кум, кой е сват, кой е с мониторинг отзад, като насъскам ДАНС-а да им разследва ОЛАФ-а!
