"Всеки един участник на олимпиада трябва да е с високо чувство за отговорност и висока спортна воля, за да се бори достойно. Благодарение на вашите успехи знамето на България може да се вдигне нависоко, за да го видят всички. Българският химн да се чува по целия свят, а българският народ да се радва." Това заяви премиерът Сергей Станишев при официалното изпращане на българската делегация за Пекин. И обеща "рекордни награди за победителите".
Колкото патетично и надъхващо, толкова и ясно показващо, че премиерът е виждал български спортисти на живо само на езерото Ариана в лодки и водни колела. Защото да се вещаят успехи на българските олимпийци във времена, в които самото класиране на олимпиада е равносилно на подвиг, е, меко казано, невежество.
Разбира се, България има традиции в не един и два спорта, но спомените от славните дни на Стефка Костадинова, Христо Марков, Таня Богомилова, Николай Бухалов, Валентин Йорданов и още десетки български олимпийски шампиони остават все по-назад във времето. А за пълноценно реализирани млади таланти е много трудно да се говори напоследък. Като стана дума за председателя на БОК Костадинова, съдбата се намесва иронично - именно при управлението на световната рекордьорка в скока на височина България няма да има олимпийски представител в "своята" дисциплина. За първи път от игрите в Москва`80.
Впрочем, отстъплението на България от световния елит съвсем не случайно започва с края на епохата, противопоставяла спортистите от двете страни на една идеологическа бариера. След игрите в Сеул`88, които са най-успешните за България, присъствието на наши спортисти на най-големия форум прогресивно намалява.
В Корея България се представя със 182-ма състезатели, които донасят безпрецедентните 10 титли, допълнени с 12 сребърни и 13 бронзови отличия. Още на първата олимпиада след промените в Източна Европа - в Барселона '92, равносметката е категорично ясна - 149 спортисти и общо 16 медала, от които само 3 златни (2 на Бухалов). Отборът ни продължава да се топи и във времената на най-голямата икономическа криза у нас - в Атланта`96 се представяме със 114 спортисти. Трябва да се отбележи обаче, че 12 от тях са волейболистите от националния тим, който се завръща на олимпиада след Москва'80. Отличията са с едно по-малко от Барселона, титлите са отново 3.
Последните игри за ХХ век - в Сидни 2000, са и последните, на които българската делегация е трицифрена. 101 са представителите ни в Австралия, а спечелените медали са 13 - от тях 5 титли. А преди 4 години 98 състезатели се завърнаха от Атина с 2 златни от общо 12 медала.
За да се стигне до сегашната ситуация - да имаме 72-ма олимпийци (най-слабо присъствие след Токио '64, когато са 63-ма), изтече много вода, а и се изпи доста допинг. Настоящата делегация е почти срамна за традиционни български спортове като бокса и гребането. Само Борис Георгиев и Кубрат Пулев на ринга никак не вдъхват надежди за медал, а двете лодки "Торпедо" и "Жълта акула" може да стряскат само сънищата на Здравка Йорданова, Светла Оцетова, Ваня Гешева... Да, Румяна Нейкова е неизменно сред световния елит, дори след раждането на второто си дете, но самата тя каза на изпроводяк, че е далеч от най-добрата си форма.
Вдигането на тежести не заслужава дори да бъде споменавано след най-черното петно, което лепна на българския спорт. Казват, че само глупавият човек повтаря една и съща грешка два пъти... Е, щом никой не си взе поука от скандала с щангистите ни в Сидни, когато единствено ловката намеса на Иван Славков спаси временно главата на Иван Абаджиев, значи предстоящите две пропуснати олимпиади наказание са тъкмо необходимия срок за смяна на поколенията и отрезвяване.
Опити за шмекеруване са причина и част от елитните ни лекоатлети - бездруго броящи се на пръсти, да гледат игрите в Пекин от плажа. Реални претендентки за медали като Ваня Стамболова (400 м), Венелина Венева (скок на височина) и Теодора Коларова (800 м) вече изтърпяват допинг наказанията си. А по съвременен обичай треньорът им (и трите са възпитанички на Георги Димитров) продължава да обвинява "световната конспирация" за собствения си провал.
И с какво всъщност разполага България на прага на XXIX олимпийски игри? Само със сбъркани очаквания? Не съвсем, но почти. Сериозните претенденти за отличията в Пекин може да бъдат изброени на един дъх - Станка Златева, Армен Назарян, Румяна Нейкова, Даниела Йорданова, Петър Стойчев, Йордан Йовчев, Мария Гроздева, Таню Киряков, волейболистите, ансамбълът. Точка. Вечните заподозрени ще направят последен опит да надмогнат некомпетентността на управляващите българския спорт и, компенсирайки с прословутите дух и талант, да преодолеят несъстоятелността на своята подготовка, причинена отново от властимащите.
Вярно, трима от изброените имат шанс да станат първите българи 3-кратни олимпийски шампиони. И Киряков (45 г.), и Гроздева (36 г.), и Назарян (34 г., чиято първа титла от Атланта '96 е за Армения) обаче отдавна са превалили "златната възраст" и успехите им в България се дължат до голяма степен на липса на конкуренция. А и представянето им през сезона не е кой знае колко обещаващо - стрелците рядко влизат дори във финал на турнири за Световната купа, а етническият арменец спечели сребърен медал на европейското по класическа борба в Тампере през април, след което се изгуби. Добре, че статистиката сочи, че когато стане европейски вицешампион в олимпийска година, Назарян винаги печели златен медал на игрите. Нека обаче засега свръхестествените сили останат настрана.
Факторът "възраст" засяга и Йордан Йовчев (35 г.), Румяна Нейкова (35 г.), Даниела Йорданова (32 г.), Петър Стойчев (31 г.), така че останаха комай само Станка Златева, волейболният национален тим и възпитаничките на сребърната медалистка от Сеул '88 Адриана Дунавска. Препъникамък пред сочената от всички за най-сигурна олимпийска шампионка Златева може да се окаже именно тоталното й превъзходство у нас и в Европа. Парадоксално или не, тази година Станка стана държавна шампионка, без да пребори нито една съперничка, понеже опонентките й се уплашиха изобщо да излязат на тепиха.
Волейболът е голямата загадка в последните месеци. Селекцията на Мартин Стоев заприлича на експериментална дружинка в последните мачове от Световната лига, а когато титулярният състав се събра отново, се оказа, че трябва да играе контроли с Германия (и двете загубени, впрочем), вместо финали срещу Бразилия, Русия и Сърбия. Дали доброволното отказване от участие в Рио де Жанейро няма да изиграе лоша шега на единствения отбор, който ще представя България, ще покаже 1/4-финалът в Пекин (никой не си помисля за провал в групата, това вече би било резил).
А художествената гимнастика? В най-субективния спорт никой никога не е фаворит за нищо. Освен Русия...
Останалата част от делегацията ни е олицетворение на идеите на барон Пиер дьо Кубертен. Участието винаги е било най-важно, а и само който участва, има шанс да поднесе изненада. Това е и разковничето на българската олимпийска реалност - всеки успех на младото поколение би бил сензация. Дай Боже, някой от безспорните ни таланти да се реализира именно в Пекин. Но талантът надали ще е достатъчен при тоталната липса на конкурентоспобност. Това качество се постига с конкуренция, а конкуренцията - с инвестиция. Каквато България не е правила в спорта вече близо 20 години.
СЪСТАВ НА ОЛИМПИЙСКИЯ ОТБОР НА БЪЛГАРИЯ
БАДМИНТОН: Петя Неделчева
БОКС: Борис Георгиев (кат. 64 кг), Кубрат Пулев (+91 кг)
БОРБА: Венелин Венков (кл., 55 кг), Армен Назарян (кл., 60 кг), Николай Гергов (кл., 66 кг), Явор Янакиев (кл., 74 кг), Калоян Динчев (кл., 96 кг), Иван Иванов (кл., 120 кг), Анатоли Гуйдя (св., 60 кг), Божидар Бояджиев (св., 120 кг), Кирил Терзиев (св., 74 кг), Радослав Великов (св., 55 кг), Серафим Бързаков (св., 66 кг), Елина Васева (св., 63 кг), Станка Златева (св., 72 кг)
ВЕТРОХОДСТВО: Ирина Константинова (RS:X)
ВОЛЕЙБОЛ: Андрей Жеков, Боян Йорданов, Владимир Николов, Евгени Иванов, Иван Тасев, Костадин Стойков, Красимир Гайдарски, Матей Казийски, Пламен Константинов, Теодор Салпаров, Тодор Алексиев, Христо Цветанов
ГИМНАСТИКА: Йордан Йовчев (земя, халки), Николина Танкушева (многобой)
ГРЕБАНЕ: Румяна Нейкова (скиф), Иво и Мартин Янакиеви (дв. скул)
КАНУ-КАЯК: Аднан Алиев и Деян Георгиев (С2, 500, 1000 м)
КОЛОЕЗДЕНЕ: Даниел Петров (шосе), Евгени Балев (шосе)
ЛЕКА АТЛЕТИКА: с норматив "А" - Даниела Йорданова (1500 м), Добринка Шаламанова(3000 м с пр.), Ивет Лалова (100, 200 м), Илиян Ефремов (овч. скок), Инна Ефтимова (100, 200 м), Кольо Нешев (копие), Момчил Караилиев (тр. скок), Спас Бухалов (овч. скок), Тезджан Наимова (100 м), Гита Додова (тр. скок); с норматив "Б" - Венера Гетова (диск), Георги Иванов (гюлле), Десислав Гунев (100, 200 м), Николай Атанасов (скок дълж.), Румяна Карапетрова (копие), Цветелина Кирилова (400 м с пр.)
ПЛУВАНЕ: Георги Палазов (100, 200 м бътерфлай), Михаил Александров (100, 200 м бруст, 200 м съчетано), Нина Рангелова (200 м св. стил), Петър Стойчев (1500 м св. стил, 10 км маратон)
СТРЕЛБА: Десислава Балабанова (50 м пушка, 10 м възд. пушка), Ирена Танова (25 м пистолет, 10 м възд. пистолет), Мария Гроздева (25 м пистолет, 10 м възд. пистолет), Таню Киряков (50 м пистолет, 10 м възд. пистолет)
СТРЕЛБА С ЛЪК: Даниел Павлов (70 м/72 стр., 70 м/12 стр.)
ТЕНИС: Цветана Пиронкова
ХУДОЖЕСТВЕНА ГИМНАСТИКА: индивидуално - Елизабет Паисиева, Симона Пейчева; Ансамбъл - Зорница Маринова, Йоанна Танчева, Йолита Манолова, Мая Пауновска, Татяна Тонгова, Цвета Кусева.
БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЛЕГАЦИИ СЛЕД СЕУЛ '88
Игри | Участници | Зл. Ср. | Бр. Общо |
Сеул '88 | 182 | 10 | 12 | 13 | 35 |
Барселона '92 | 149 | 3 | 7 | 6 | 16 |
Атланта '96 | 114 | 3 | 7 | 5 | 15 |
Сидни '00 | 101 | 5 | 6 | 2 | 13 |
Атина '04 | 98 | 2 | 1 | 9 | 12 |
Пекин '08 | 72 | ? | ? | ? | ? |