Пийвах си аз каквото си пийвах и чаках на сцената да излезе фолкфурията Хипер Цура с най-новия си хит "Силиконово сърце", когато лампите замигаха и келнерите завикаха:

- Последни поръчки!

Погледнах си часовника - срамно рано! Учуден до козирката, привиках с гневен показалец келнера.

- Приключвате ли?!

- Приключваме.

Ааа, не на мен тия...

- Обикновено работите до по-късно? - светнах го.

- Така е - потвърди келнерът, а очите му все в часовника, - обаче ни се отвори много работа. Няма да стоя до сутринта да затрупвам, я!

- Какво?! - не повярвах на ушите си, особено на това откъм келнера. - Какво ще затрупвате?

- Ресторанта.

- Ще затрупвате ресторант "Манхатън", в който гениалният хермафродит Бисер изпя за първи път баладата си "Сърби ме душата"? Варвари! - гаврътнах питието си със сетни сили. - Чакайте, да не са решили да строят тук някой мутробарок? Няма да позволим!

- Не, просто след като затворим, затрупваме ресторанта и преди да отворим на следващия ден, го отриваме.

- Ама защо?!

- За да го съхраним, да не го отмъкне някой - келнерът пак си погледна часовника.

- За първи път чувам за такова нещо! - признах си.

- Защото не следите живота в страната, само висите по заведенията! - укори ме той. - Има предложение историческите обекти да се консервират, за да бъдат съхранени за бъдещите поколения. Затрупваме ги хубаво с пръст и камъни и след векове някакви други българи ще ги откопаят и ще им се радват.

- За историческите обекти съм съгласен - кандисах. - Но защо и ресторанта?

- Няма мърдане, излезе закон да се затрупва наред!

Покрай нас мина друг келнер, понесъл шанцови инструменти, връчи на моя човек една права лопата и бързо отмина.

- Значи няма шега, трябва да се затрупва... - въздъхнах, докато той навиваше ръкавите си. - Ама тия в парламента съвсем са полудели!

- Ей, това българинът само мърмори! Нали все се говори, че това или онова било разграбено - ами ще бъде разграбено, като не сме го затрупали с пръст, когато е трябвало, та да го съхраним!

- Е, да... - смънках.

- Да, я! Крадат пътни знаци по пътищата, за да коват от тях тави? Затрупваме ги!

- Ама как ще ги виждат шофьорите? - изрекох с гласа на разума.

- Кой в България обръща внимание на пътните знаци! Пък ако чак толкова искаш да знаеш какъв е съответният пътен знак, отбиваш, спираш, вадиш лопатка от багажника, изкопаваш знака, оглеждаш го, пак го закопаваш и продължаваш съобразно указанията му. Източват някакво предприятие с цел да го доведат до фалит? Затрупваме го. Пък ако ни потрябва производството му, изкопаваме го, премитаме го и пак си работи!

- Закъснели сме, не останаха неизточени предприятия - казах горчиво, загледан в празната чаша.

- А вие ми губите времето, вместо да затрупваме каквото е оцеляло! - ядоса се келнерът. - Последни поръчки!

- Едно малко и после ме затрупайте и мене! - викнах. - Да ме съхраните, да има кой да слуша музиката на народа и в бъдните времена!

- Веднага, господине! - келнерът нарами лопатата си и пое към мокрия бюфет.