Лекарят имаше достатъчно опит, за да разбере от пръв поглед за какво става дума, но, разбира се, трябваше да попита:

- От какво се оплаквате, господине?

Пациентът грациозно закърши китки:

- Как да ви кажа, докторе, толкова е сложно... Аз цял живот, ама цял живот съм се чувствал жена! Жена в мъжко тяло, разбирате ли? То е такова мъчение за мен, такова мъчение...

Едра моминска сълза се търкулна по бузата на пациента.

- Казаха ми - продължи той, попивайки с копринена кърпичка сълзата, - че вие можете да ми помогнете. Че сте истински магьосник! Вълшебник! Чародей!

- Доколкото разбирам, желаете да смените пола си?

- Да! Да! Да! Помогнете ми, докторе! Помогнете ми, магьоснико мой!

- Нямате проблеми, господине. Пардон, госпожо - усмихна се докторът. - Какво ще кажете, ако насрочим операцията за след месец?

- Прекрасно! Чудесно! - стисна юмручета пациентът и подскочи като ученичка, изневиделица получила шестица на матура по български.

На излизане от кабинета той изпрати въздушна целувка на доктора:

- Бай, бай, магьоснико!

- Сестра! Да влезе следващият - провикна се лекарят.

Следващият беше жена. С широки рамене и чугунен поглед.

- Здрасти, докторе - гласът й поразително напомняше гласа на актьора Джоко Росич.

- Ясно... Но все пак кажете, какви са проблемите ви, госпожо?

- Бе, глей сега, докторе - басово се изкашля тя. - Има нещо сбъркано в мене. От една страна съм жена - нали така? Обаче от друга страна се чувствам мъж, маамудеба! Мъж, бе! Мъжага. И съм много як, докторе!

Пациентката опря лакът на бюрото.

- Дай да напраиме една канадска борба, да видиш!

- Не, няма нужда, благодаря. Вероятно искате да смените пола си? За да не се чувствате повече мъж в женско тяло?

- Точно така, докторе! Разбра ме от половин дума. Не, дай да напраиме една канадска борба!

- Няма нужда, казах ви - вдигна протестна длан лекарят. - Записвам ви за операция след месец и половина.

- Магьосник си, момче - болезнено го потупа по рамото пациентката. - Евала ти праим!

Следващият беше мъж на средна възраст, прошарен там, където не беше плешив.

- Помогнете ми, докторе - смутолеви каза той. - Много зле се чувствам.

- Вероятно се чувствате в чуждо тяло? - попита докторът.

- Да. Цял живот, откакто се помня, се чувствам швейцарец.

- Какъв, какъв?

- Швейцарец, докторе, по душа. Обаче в тяло на българин. И в дрехи на българин. И в гарсониера на българин. И със заплата на българин. Пагубно е, докторе, помогнете ми!

- Да... Ще ви помогна, не се безпокойте. Изчакайте в приемната и помолете сестрата да дойде при мен.

Когато тя влезе, той шепнешком нареди:

- Драганова, извикай двама яки санитари да откарат този директно в психиатрията. Иска да го направя швейцарец... Аз да не съм магьосник, бе Драганова?