Една сричка разлика между две думи, как да не ги объркаш? Това объркване ми изяде главата.
Дълго си съчинявах речта. Десетки пъти я разигравах пред огледалото. Как шеговито започвам: "Госпожи и господа милионери..." Как правя пауза, преди да им закова предложението... Смятах, че отвсякъде съм изпипал думите си. Че ще има бурни, нестихващи аплодисменти. Това ще бъде моят час пик, моят Еверест. А речта ми - моето число пи, с чиято помощ ще умножа парите, връзките и влиянието си.
Ще се изправя, ще почукам със златна лъжичка по чашата и в лятната градина на ресторант "Капитолий" ще се възцари тишина. Нашият приятелски кръг ще бъде край мен и ще ме обвива с топлина. Край нашия приятелски кръг ще бъдат другите приятелски кръгове. Ще се обкръжаваме един друг, ще се преплитаме. Като... като кръговете в емблемата на олимпийското движение. Та нали и ние също се явяваме един вид олимпийци, все за благото на отечеството работим, на ползу роду.
В олимпийски дух ще бъдат и нашите предложения. Значи, вижте, нашият приятелски кръг предлага на другите приятелски кръгове да престанем с дрязгите, с неразбирателствата и с дори по-лошите работи. Ние протягаме дружеска ръка. Ще се окажат ли останалите на достатъчна морална висота, за да я поемат? Представях си, че да - поемат я. Помиряваме се навеки. Пием и пеем нея вечер за бъдещето, за въжделенията ни, за съпругите и децата...
Така и начева сюблимната вечер. Занизват се колите на братята милионери. Прииждат тоалети, пускат се тънки усмивки, дебели пури запръскват аромат. Уискита, блеснали погледи, на Баждеров дъщерята все по-красива става. Наляла се е в тоя черен чорапогащник, в тоя прозрачен тоалет, през който се мяркат черните й гащички и сутиен. Ще ни се пръснат сърцата.
- Що му викат бельо? - навежда се към ухото ми Игнатов. - Това си е абсолютно черньО!
Засмивам се нервно. Поръчвам си топло мляко с мед. Гласът ми трябва да звучи убедително, но ласкаво. Най-после идва уреченият час и се изправям. Да не забравя да започна шеговито, да ги нарека всички до един милионери. То пък санким ще излъжа. Пък и важното е да им стане приятно, да отпуснат сърцата си. Нали си спомняте как говореше дон Корлеоне на срещата с другите фамилии, как убедително изтъкваше предимствата на взаимноизгодното съществуване. Оглеждам присъстващите. Повечето лица са ми познати още от младини и неволно слагам една сричка повече:
- Госпожи и господа милиционери, поканихме ви днес с моите приятели...
Не успявам да си довърша изречението - Игнатов ме дръпва за ръкава, отсреща Зетьов ми прави неразбираеми знаци, а лицата на околните се издължават и замръзват. А аз още не съм започнал да говоря по същество... Нищо не разбирам и започвам отново:
- Госпожи и господа милиционери...
Всички скачат на крака и бърборят едновременно, различавам нечий граждански възмутен глас:
- Тия от Първо винаги са били...
Масмундерът му с масмундер не казва какви сме били, та тръгвам да се изясним:
- Първо на първо...
Не успявам да продължа, Игнатов и Зетьов ме хващат под двете мишници и ме помъкват към изхода.
