- Никому не можеш да кажеш как никой не ти казва какво не можеш!
Онемях. Какво му става на тоя човек, да няма треска?
- Вече ще ти говоря само с анекдоти и афоризми - информира ме Панчо.
След краткия стрес го посъветвах по-добре да ми говори с йероглифи от гуанчжоуското наречие. Поне докато трае олимпиадата.
- Не, сериозно, няма майтап! - смъмри ме той. - Точно така ще общувам и с другите около мен. И скоро ще стана национално известен. Афористично казано, националната известност е винаги по-обобщена от неизвестната националност.
- Откъде ти дойде този акъл, чепеларски ми тъпанарино? - питам културно.
- Ами четох интервюто на Гиньо Ганев в "Труд". Там той казва: "Но си служа най-често с кратки, анекдотични и афористични фрази. Ще напомня, че афоризмът е способност на личността да предава мислите си с обобщени, къси, но във всички случаи интелигентни изречения."
- Чакай, грешно цитираш човека. Афоризъм не е способността да предаваш мисъл с късо изречение. Афоризъм е самата мисъл, предадена с късо изречение. Формулирано афористично, афоризъм не е способността за афоризъм, афоризъм е самият афоризъм. Ако изобщо авторът на горния афоризъм разбира на какво е автор!
- Все да се заядеш с хората бе, брато! - укорява ме аверът. - Важното е, че във всички случаи изречението трябва да бъде интелигентно!
- Ти пък някога случайно да си скалъпвал интелигентно изречение?
- Слушай и си записвай! - тържествено тръби Панчо. - Манджата и слънцето си приличат по това, че и двете парят. А? К'во ще кажеш? - Мълча поразен.
- Записвай още: какадуто и какаото се различават по това, че изобщо не си приличат. И също: приликата между приличната разлика е абсолютно тъждествена на разликата между различната прилика. А? Как ти звучи?
- Откъде ги измисли тия глупости бе, хайванино родопски?
- От същия, откъде! - се хили Панчо. - Чуй какво казва: "Речта и любовта си приличат по това, че разнообразието и при двете доставя повече удоволствие." Напомня ми Мишо Шамара, дето не можел да различи Юлияна Дончева от Юлияна Кънчева и знаел само, че и двете са еднакво тъпи, ама иначе е много готино.
- И се отнася до всичко на света - допълвам. - Удоволствието от разнообразието имам предвид. Без Инквизицията, впрочем. И без афоризмите на Гиньо.
- Вечно недоволен, а! - разобличава ме Панчо. - Ето ти тогава един риторически терк: "Политическата реч трябва да бъде като полата на жената - достатъчно дълга, за да бъде уважавана, и достатъчно къса, за да бъде интересна."
- Какво да ти кажа - разсъждавам, надмогнал тремора. - Аз, ако ме питаш, и късите поли ги уважавам. И без поли като са, пак хем ги уважавам, хем са ми интересни. Блейзерите на Виктория Бекъм в края на краищата също са за уважение. Па какъв респект питая към тениските с три ръкава, да не ти разправям!
- Ахмак! - изригва старият приятел. - Колкото и афористично да контактувам с теб оттук нататък, никога няма да схванеш, че препинателните знаци за афоризмите са като тирантите за късите панталони. И че смелостта е свойство на смелия човек да бъде смел. И че дискусиите са спорове, преминаващи в дебати. И че...
Тряснах телефонната слушалка.
Казвал ли съм ви по какво си приличат телефонната слушалка и концесионният договор за унищожаването на поморийските дюни?
