Тези теми почти по левтолстоевски пълнят и вчерашната преса, но за разлика от класиката тук нещата са по-различни: войната повече бие на смях, а спортът - на плач... Поне за нас де.

Намираме и известна неприятна прилика между нашите спортисти на олимпиадата в Пекин и президента на Грузия Саакашвили. Приликата се състои не само във факта, че ядат боя, а и че приказват впоследствие. Но да чуем: "Президентът Саакашвили се похвали, че в хода на военните действия... израелското оръжие е унищожило 50 руски танка, 19 самолета и 2 вертолета" ("Монитор"). Руската страна съобщава за пет пъти по-малко загуби. В същия вестник пък Гонзо, изпуснал дузпа срещу "БАТЕ Борисов", също отваря уста: "Аз не съм страхливец, сам реших да се нагърбя"... Ма като се нагърбиш, трябва и да носиш бе, Гонзо ли, Миха ли, все тая.

"Истина е, че руската мощ може да смаже Грузия, но ние не очаквахме толкова свиреп отговор от Москва" - жали се Саакашвили пред "Вашингтон поуст" и "Труд" по същия начин, по който се жали боксьорът ни Георгиев в "24 часа": "Така и не разбрах какво става. Цял първи рунд не ме пипна и 5:1 за него"...

Добре, че коментаторите разясняват нещата: "Всъщност монголчето бе излязло да се бие, а нашият се опитваше само да му бяга..."

Божидар Димитров също разяснява в "24 часа", навлизайки обаче в сферите на психиатъра Михайлов: "Стотици анализатори по света днес се питат за какво му трябваше на грузинския президент... това нападение над Южна Осетия. Някои дори предположиха колебания в психическия му статус"...

Изобщо духът падна.

Палазов забрави да скочи в басейна според "Труд", а пък "Боксът приключи безславно" според "24 часа".

А "Новинар" съобщава, че изпратили на нашите в Пекин плакети с лика на св. Георги, за да "им повдигат духа".

Че то ако ставаше с плакети, и Ляо Хуй щеше да вдига икони, а не 348 кг за злато, ще отвърнем ние.

Пък Саакашвили щеше да вдига гири, не речи.