След 18 години в световния елит Румяна Нейкова доживя звездния си миг. Сълзи от радост и сълзи от болка. Това се четеше върху лицето на 35-годишната гребкиня финала на водния канал в Пекин. Румяна победи голямата си конкурентка Екатерина Ходотович-Карстен (Блрс) 8 години след кошмара в Сидни. Тогава Руми загуби златното отличие в спор с беларускинята след фотофиниш. Сега Карстен, която e истинска легенда в световното гребане, трябваше да се задоволи с бронзовото отличие.

Най-щастливият човек на финала обаче бе съпругът на Руми Нейкова - Свилен, който е и неин треньор. "Това беше последното състезание. Край!", триумфираше Нейков. Само половин час по-късно Румяна бе на друго мнение: "Продължавам". "Без мен - контрира Свилен. - Ще си търсиш нов треньор". В тази престрелка се включи и Карстен: "Ако Румяна остава, ще остана и аз".

Екатерина и Румяна са в световния елит от 18 години. Първото им състезание е при девойките, когато побеждава Ходотович. Всъщност победите на Нейкова над състезателката от Беларус са само три. "Вече станаха четири", обяви триумфално олимпийската шампионка след успеха на финала.

И Румяна, и Свилен благодариха от сърце на своите родители. Защото благодарение на бабите, те успяха да отгледат и двете си деца и в същото време да са в световния елит.

"Спорт в България се прави много трудно. Не искаме сега да се оплакваме, но положението от години не е розово и от година на година става все по-неблагодарна работа да си спортист в България. Всички успехи ни костват неимоверни усилия", коментира Свилен и добави: "Дано Руми, Данчо Йовчев, Мария Гроздева да не са последните ни големи шампиони".

"Вие сте златната майка на българското гребане", каза на смешен английски китайска журналистка. Тя се опита да разбере как българката успява да съчетае твърде отговорната мисия на майка и състезател от топкласа.

"Няма лесно", отговори със сълзи на очите голямата шампионка. Не беше лесно за Нейкова и от началото на олимпийските игри в Пекин. Още преди старта в сериите тя прищипа нерв на кръста. На помощ се притече докторът на германския тим, който успя да я закрепи. "Германският лекар ме намести, а след това нашият масажист Венци се трудеше неуморно. Всички ме подкрепяха. Имах късмет, защото в първата гонка имах слаби съпернички и вработващото състезание не бе тежко", разказва шампионката.

Нощта преди финала Нейкова сваля 1 килограм от напрежение.

"Не мигнах. Бях страшно нервна, въртях се в леглото, едва дочаках да дойде сутринта. Когато се качих на кантара, видях, че съм отслабнала с 1 килограм. Свилен ми се накара, което пък ми подейства мобилизиращо", призна Неййкова.

И въпреки че час след гонката Нейкова се отпусна и говореше свободно пред журналистите, от време на време вмъкваше: "Все пак не мога да повярвам, че съм олимпийска шампионка".

Мечтите се сбъдват. Необходимо е само да положиш усилия и да се заредиш с търпение. Доказателството е Руми Нейкова, която взе своето в петата си олимпиада и след един сребърен (от Сидни 2000) и един бронзов медал (Атина 2004).