- Какво е това? - попита русата красавица от вип салона.

Хубавото на самолетните катастрофи е, че премахват всякакви пречки за социални контакти. Няма ни първа класа, ни втора, дори черната кутия я няма...

- Това е кучешкият ми зъб - изръмжа чудовището и продължи да кълца глава стар лук.

- А това?

- Не ти трябва да знаеш! Млади жени много въпрос задава. Това не добре! - изръмжа туземецът.

120 души те бяха на брой. Оцеляха малцина, а вълната ги изхвърли сред високи палми на непознат остров.

И докато се опомнят и решат дали да се радват, че са останали живи, мрежа от плетен коноп се стовари върху главите им като плосък данък, а после отнякъде изскочиха грамадни космати туземци и ги вързаха като три синджира роби. Само блондинката оставиха да щъка на воля. Видя им се кльощава.

Не трябваше да правя снимки на стюардесата, упрекваше се вторият пилот. Вероятно светкавицата на фотоапарата е предизвикала смущение в софтуера на командното табло. Но беше толкова секси...

Ами ако съм закачила някое копче от пулта с високите токчета, мислеше си стюардесата. Мама все ми казваше да не си вдигам краката за щяло или нещяло, но кой да я чуе...

Василев ме предупреди - внимавай с нискотарифните полети, биеше глава в длани единственият българин на борда, пратен на семинар по хармонизация на здравноосигурителните фондове. Глей сега докъде си докарах здравния статус. Ни в Здравната каса вече ще мога да бръкна, ни в пенсионните фондове. Ще си умра млад и хубав, няма да дочакам пенсия...

И защо ми трябваше всичко това, ядосваше се мъжът на блондинката, дребен френски производител на кроасани. Хубаво бяха намислили да пътуват двете с тъщата, защо не ги пуснах да си трошат главите? На ти сега евтина екскурзия до Флорида...

Пак забравих да сверя часовника по Гринуич, тюхкаше се отдавна небръснат терорист от Ал Кайда. И вместо над Манхатън, пластичният взрив гръмна над Карибите, вай, вай, вай! Дано Аллах ме прибере, преди да ни изядат канибалите...

- Онзи с брадата много шава! Най-напред него пъхни в боба - изкомандва главният готвач на туземците.

- Много е мръсен, ще умирише манджата - възрази друг. - По-добре пилота.

Защо ли ми се усмихва, обнадежди се пилотът. Вероятно иска да преговаряме.

Я, пластичният взрив май не е гръмнал, изненада се терористът, докато опипваше колана си. Щом не сме ние, значи са руснаците. Много нелоялна конкуренция напоследък, вай, вай! Американско ли е, всеки гледа пръв да се докопа!

Дали да не ги информирам, че тоя тук има бомба, помисли си българинът и лукаво пламъче заигра в лявото му око.

- Ей, ю! - извика той към канибала, който ги вардеше. - Май френд, дис ис терорист!

В този момент бомбата гръмна. Оцеляха само стюардесата, блондинката и българинът. Създадоха тройна коалиция, кръстиха острова Граф Монте Христо и го обявиха за автономна република. Българинът назначи стюардесата за министър на бедствията, а от завист блондинката пропя чалга. От мъка по родината българинът се пропи.

На гроба му двете жени поставиха надпис: "Той беше истински българин!"