Германия може да е известна с дъждовното си време, влажността и достъпа до водни басейни, но се оказа, че водата в страната струва най-скъпо сред водещите страни в света, съобщи в. "Ди Велт".

Изданието цитира международно изследване на NUS Consulting, според което Германия заема челно място по цената на водата, като ФРГ изпреварва редица водещи държави. Германците например плащат пет пъти повече за вода, отколкото американците. Хората в Германия плащат средно 1,91 евро за кубически метър вода. В Белгия цената е 1,85 евро, във Франция 1,27, а в Австралия около 1,05 евро за кубически метър, макар че страната е известна с хроническия си недостиг на водни ресурси. Цената за кубически метър вода в САЩ пък е едва невероятните 0,47 евро цента и тя едва ли ще се вдигне заради слабия курс на американския долар.

Според NUS Consulting основната причина за скъпата вода в Германия не е недостигът на водни ресурси. Вината по-скоро лежи върху градските власти, които са отговорни за налагането на високи цени. "Откакто местните власти могат да определят цената на водата, тя постоянно се вдига, като парите се използват за различни местни проекти, за които иначе парите трябваше да дойдат от данъчните постъпления", се казва в проучването.

Германците не са много доволни от факта, че плащат една от най-скъпите води в света. Нещо повече, те ще бъдат вероятно неприятно изненадани, тъй като се очаква т.г. цената на този вид ресурс да се покачи още както във ФРГ, така и в други страни, сочи изследването.

В шведската столица Стокхолм вчера започна световна конференция, организирана по повод Международната седмица на водата, съобщи АФП. Около 2500 учени, политици и други официални представители на 140 държави обсъждат проблеми, свързани с достъпа до питейна вода.

Шведско проучване разкри, че развиващите се страни широко използват отпадни води в земеделието си. Подобен подход позволява да се отглеждат множество различни култури, но с цената на риска за здравето на потребителите и за околната среда. Проучването е осъществено в 53 града на Латинска Америка, Средния изток, Азия и Африка и показва, че без употребата на отработени води много от проучените градове не биха могли да осъществяват напояването на земеделските си култури. С нарастването на урбанизацията и намаляването на световните запаси от питейна вода използването на отработени води е практически неизбежно. В доклад се призовава да се въведат евтини предпазни мерки като складове за отработени води, където да се утаяват носените твърди частици, наблягане на измиването и приготвянето на храната и използването на капково напояване.

Според данни на ООН около 20% от населението в 30 държави нямат достъп до питейни водни ресурси и се очаква техният брой да достигне 30 на сто през 2025 г. Около 2,6 млрд. души не използват подходящи тоалетни и са лишени от достъпа до санитарни помещения.