|
| *** |
Аз съм българче, обичам... Което си е право, мразя да мразя. И обичам какво ли не. Обичам си татковината, обичам си мойта мама (обичам и вашата мама), обичам си родния край (защото ми е родно начало), обичам да пътувам и да опознавам (а опознавайки, обиквам още повече неща), но най обичам да чета.
Да, аз съм българче, обичам да чета. Обаче не чета само вестници и списания, чета и много книги - предимно художествена литература.
И понеже съм българче, чета най-вече книги на български писатели (комай на всички тия, дето се джафкат по вестниците и даже се замерят с онуй, дето с него би трябвало да си торят литературните ниви). Тук трябва да призная, че от книгите на българските автори особено ме привличат романите.
Голяма работа е романът, сигурно трудно се пише... Трябва да се поощрява. Хубаво е, че всяка година се организира конкурс и се присъжда награда за най-добър български роман - с това благородно дело се е заела фондация ВИК (нищо че звучи като "водопровод и канализация" - нали на доброто трябва да му върви по вода, а лошото да се оттече).
Аз съм българче, обичам и компютъра. Та влязох в сайта на фондацията, за да гласувам и аз за един от романите, че и да дам мнението си за него, както е предвидено там.
Опалаааа... Аз, българчето, дето искам да гласувам за книга от български автор, написана на български език, трябва да попълня данните си и да дам мнението си на ЛАТИНИЦА!
Е, оказва се, че нещо мразя!
ПП. Ако случайно организаторите на конкурса прочетат това писание, отправям следното напълно разбираемо за тях послание: Ai siktir!
