Какво общо имат Казахстан, Израел и североизточният ъгъл на Южна Америка?

Някои хора ги броят за европейски.

Казахстан, макар да е в Централна Азия, членува в Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА). Израел е член на УЕФА, а на конкурса за песен "Евровизия" се изявява в последните години доста по-добре от, да кажем, Франция и Великобритания.

А южноамериканската област Френска Гвиана е законна провинция на Франция, което официално я прави част от Европейския съюз.

Разбира се, критиците биха казали, че е нужно много повече от това да принадлежиш към европейска организация, за да си истински "европейски".

Но проблемът при подобна критика е, че в действителност не съществува обща дефиниция за "европейски". Освен това въпросът съвсем не е само лингвистичен, защото за някои страни това дали ги смятат за европейски или не, е жизненоважно за външната политика.

Да вземем като пример Турция. Както Северноатлантическият договор, с който през 1949 г. беше създадено НАТО, така и различните договори, с които бе основан Европейският съюз, постановяват, че към двете организации може да се присъедини "всяка европейска страна", която приема правилата им.

НАТО покани Турция в редиците си много отдавна, в далечната 1952 година, докато Европейският съюз още умува дали тя е достатъчно европейска, за да се присъедини, а френският президент Никола Саркози настоява, че въобще не е.

Подобен спор възникна през юли 2003 г., след като пословично непредвидимият премиер на Италия Силвио Берлускони започна шестмесечното председателство на ЕС, заявявайки, че Израел трябва да стане член на съюза. Израел "не отговаря на географските критерии" за членство, възрази гневно служител от Брюксел.

В момента има три основни теории как трябва да се определя европейската принадлежност или липсата на такава за дадена страна.

Някои наблюдатели казват, че както е в случая с Израел, "европейски" трябва да се приема в чисто географския смисъл, а именно "някъде между Атлантическия океан и Урал".

Но този аргумент отпада в мига, в който човек се замисли, че Турция, малка, но важна част от чиято територия е в Европа, все още не се приема като европейска страна за разлика от Френска Гвиана.

Други изтъкват, че "европейски" е повече културен термин, комбинация от древногръцки, латински, християнски традиции, както и от традициите на хуманизма. Това наистина изключва Турция от дефиницията, като се има предвид, че културата й е ислямска. Но и това основание отпада всеки път, когато лидери от ЕС и НАТО окачествяват като европейски Албания и Босна, чиито културни корени са абсолютно същите.

И последният аргумент е, че "европейски" означава "основан на европейските ценности", каквито са демокрацията, върховенството на закона и човешките права. Това наистина са ценности, за които европейските лидери много говорят.

Но всяка географска карта на Европа, изготвена въз основа на тези критерии, ще изглежда като проядена от молци, тъй като на нея ще липсват страни като Беларус, Русия и дори - макар и спорно - членове на ЕС като България и Италия.

Всъщност, като се има предвид липсата на единство между експертите по въпроса какво означава един толкова популярен термин, с "европейски" в дипломатическите кръгове в последно време обозначаваме "някой, когото искаме на наша страна".

И тъй като Европа отчаяно се стреми да привлича съюзници в политическия свят на свръхсилите, читателите от Мумбай до Мелбърн да не губят надежда.

Не се отчайвайте, ако все още никой не ви е нарекъл европейски: вероятно е въпрос на време.