Меглена Плугчиева се трудеше като вицепремиерка по усвояването на еврофондовете с двадесетина хиляди гроша годишна заплата. Тежка е участта на всички вицепремиери, които я карат само на заплата. Приближаваше годишната европейска проверка... Денят настана!

Евроревизори, министри, зяпачи и журналисти занавлизаха в салона, както е обичаят, да гледат сеир. В тоя миг навалякът при вратата се разтика и даде път на Франц-Херман Брюнер, ръководител на ОЛАФ.

Брюнер размени няколко кимвания с глава, седна, кръстоса крака и взе да гледа намусено високомерно. На лицето му се изображаваше душевна сухост и жестокосърдие. Брюнер зададе на Пламенчо Орешарски въпроса: "Знаете ли, че нямате право да финансирате замразени от Европа проекти с пари от държавния бюджет?" Пламенчо знаеше, но мълчеше. Тоя неприветлив поглед проникваше като мраз в министерската му душа. Погледна жално Меглена, като че просеше помощ. Брюнер му повтори въпроса. Пак мълчеше.

- Към зандана! - каза той сухо на вицепремиерката, - Следващият.

Излезе Петърчо Мутафчиев. Той чу въпроса за далаверите с парите по ФАР, ИСПА и САПАРД, но го не разбра и остана безмълвен. Очичките му се наляха със сълзи страдалчески, които не смееха да се проронят, заекна се мъчително и замлъкна. Брюнер погледна ледено Меглена и избъбра:

- Доста небрежно е харчено. Повикайте главния прокурор да ми обясни колко престъпници от високите етажи на властта е разобличил досега!

Борисчо Велчев пък изобщо не разбра питането, отговори съвсем друго. Брюнер му зададе друг въпрос. Борисчо нищо не отговори, изведнъж заплака с глас и бега, та се скри при шефа на Висшия съдебен съвет.

Из публиката излезе президентът Георги Първанов, който досега стоеше потулен, и като се обърна към Брюнера, каза твърдо:

- Вашите въпроси, неясни и отвлечени, биха затруднили и господина Ханса Георга Пьотеринга. Пожалейте тия неопитни началничета!

Па като се обърна към Пламенчо Орешарски, попита:

- Кажи, момчето ми, обичаш ли херинга в бананов шейк?

Пламенчо отговори след кратко колебание за цвета на салфетката.

Повикаха Петърчо. И той отговори удовлетворително на въпроса относно бащиното име на втория си уйко. Тогава всички тия министри, изпоплашени до подивяване одеве, устремиха приятелски погледи към Първанова.

На главния прокурор президентът зададе такъв въпрос:

- Борисчо, я кажи, детето ми, кой ни освободи от турско робство?

Момченцето помисли малко, помръдна си устните, па извика с гласец ясен, тънък и звънлив, като на чучулига, кога заран пее из въздуха:

- От турско робство избави българите цар Александър, а от европейско робство ще ги избави цар Симеон Сакскобургогтски.

- Браво, Борисчо, иди си! - каза Първанов,- Видя ли, бе, господинчо, че децата са добри, честни и знаещи, каква корупция те е патила!

- Господа - рече Брюнер, - Тук се пръскат революционни идеи против моята служба за борба с измамите. Аз не мога да остана и излазям.

- Прав ти път, крива ти пътека! Да те разследва ДАНС дано! - рече Меглена и продължи да боричка средностатистическата корупция.