Всички апартаменти, които се продават от съдебните изпълнители, вече се обявяват публично в съответния районен съд. Малцина обаче знаят за тази практика, защото тя е въведена от скоро с влизането в сила на новия Гражданско-процесуален кодекс. Преди това съдебните изпълнители масово криеха тези продажби, тъй като имотите обикновено се продават евтино и само много информирани "избрани" успяваха да сдобият с тях.
В София списъците се изнасят в брачното отделение на Софийския районен съд, което се намира в сградата на бившето ГУСВ на бул. "Цар Борис III". През август заради съдебната ваканция то не работеше, но днес отваря врати. Специалисти по събиране на вземания обясниха, че вече са се появили дори специализирани фирми, които се явяват по търговете, купуват апартаментите на по-ниска цена и след това ги препродават.
Най-често до публична продан се стига заради непогасени банкови заеми. Трезорите по принцип изчакват няколко месеца клиентите с финансови затруднения да подновят плащането на месечните вноски или да преминат на нов погасителен план. Ако това не стане, са длъжни да преминат към продажба на ипотекираното жилище.
Сделки с такива апартаменти обикновено се сключват на цени, много по-ниски от пазарните, защото никой освен длъжника няма интерес от постигането на цена, по-висока от размера на дълга - нито банката, нито съдебният изпълнител, нито купувачът. По закон събраните над дълга пари се връщат на длъжника. Съдебните изпълнители нямат изгода да постигнат максималната цена, защото това не влияе върху таксата, която си удържат - тя е процент от събраната сума на дълга. Ако например задължението е на стойност 50 000 лв., за съдебния изпълнител е безразлично дали продажбата на имота ще стане за 50 000 лв. или за 60 000 лв.
Най-голяма прозрачност би се постигнала, ако обявите се пускат в интернет, но законът не предвижда подобно задължение и затова малцина съдебни изпълнители правят това. Съдебен изпълнител, който явно често е тормозен с подобни въпроси, дори е окачил в сайта си следното съобщение: "Обявленията за извършваните от мен продажби ще бъдат публикувани тук, когато законът изрично регламентира публикуването на обявленията в интернет!".
На сайтовете на други изпълнители пък стоят стари обяви. Например апартамент в столичния "Западен парк" с площ 47 кв. м през април 2007 г. е обявен за продажба при първоначална цена от 41 420 лв. Друга обява от юли т. г. гласи, че се продава апартамент от 60 кв. м в "Надежда VI" плюс право на строеж върху мястото при начална цена 80 000 лв. Имотът обаче се продава заедно с пожизнено и безвъзмездно право на ползване от двама възрастни хора. Обявление от януари т. г. пък гласи, че се продава двустайно жилище в "Овча купел" с площ 67 кв. м при първоначална цена 72 659 лв.
"Провеждането на търговете в районните съдилища и поставянето на обявите беше аргументирано с по-голяма прозрачност. Ние имахме големи резерви към промяната, защото в районните съдилища няма място за кабинети на съдиите, какво остава за зали за търгове", коментира председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев. Той обясни, че преди промяната обявите са се поставяли на самия имот, в офиса на съдебния изпълнител и в общината по местонахождение на имота. "Най-голяма прозрачност би осигурил цялостен национален регистър на продажбите", смята Дичев. Според него самият длъжник трябва да разгласява за продажбата на имота си, за да се постигне по-висока цена. Може дори да си намери купувач, който да покрие дълга му.
"Проблем има с началната продажна цена, защото според ГПК тя е 50% от оценката на имота и това е много ниско", смята Дичев. Затова съдебните изпълнители са принудени да завишават оценките с цел определяне на по-висока първоначална цена.












