Бабичките, както е известно, са любопитно племе. Висят зад перденцата, киризят и бройкат. Съседите ги ползват за справочници: кой в кой апартамент живее, с кого спи, каква кола кара, гадняр ли е...

Случват се обаче работи, с които дори бабичките не са съвсем наясно. Ето например нашата тукашна бабичка - Станка. От дълго време тя почти всекидневно ме сгащва с любознателните си ръчички и ме разпитва ли, разпитва, приклещен на стълбищната площадка:

- Да ми кажеш, синко, имало у интернета обяви, че увеличават пенсиите.

- Нещо си се объркала, бабо. Откъде накъде в интернет ще има такива обяви? Пенсиите са работа на правителството. Разправят, че от 1 октомври щели да ги увеличават. Правителството даже се изразява по-хард - "ПАК щели да ги увеличават".

- Не бе, сине, т'ва си е едно на ръка. В интернета друго пишело. Такова... как беше... емейли всеки получавал, пишело "увеличаваме пенсии".

Брех, ти да видиш и бабичка! Тъкмо да се засмея и да поклатя закачливо пръст към нея. Сиреч: ах, хитрушо, не ти стига правителственото ПАК увеличение, и от интернета искаш да ти я увеличат... и се сетих. Пламнаха ми ушите. Наскоро и аз получих такъв имейл. Пишеше: "Увеличаваме пениси."

Тутакси се сепнах - какво ще ми пламват ушите, да не ги пращам аз тия имейли?! И се ядосах:

- Пениси увеличават, бабо Станке, пениси, не пенсии.

Обаче баба Станка, вместо да й пламнат ушите, любопитства по-нататък:

- Че как тъй ще ги увеличават? Едно време всеки си караше с какъвто си пенис имаше.

Не може да се начуди баба Станка, ама имало още да ме пита:

- Ти, синко, нали в това работеше... как му викаха?

- В неправителствения сектор.

- А, то всички сме в неправителствения сектор, друго те питам - уточнява баба Станка.

Но и аз уточнявам:

- Ти, бабо Станке, не си в правителствения сектор, а аз съм в неправителствения.

Не ме разбира. Как да й обясня какво означава терминът "неправителствен сектор". Между нас казано, то пък един термин. По същата логика аз съм и в неспортния сектор, и в ненаучния сектор, и в редица сектори. Едно време, през възродителния процес, в Кърджалийско имаше надписи по училищата "Забранено говоренето на небългарски език". По този случай моят приятел Валентин, учител по френски език, решително отказваше да влезе в час.

- Защото френският език отвсякъде си е небългарски, нали? - питаше той директорката за всеобщ ужас. И допълваше: - Пък е забранено.

Обаче това е друга история. Сега се чудя как да се отскубна от бабичката и решавам да действам грубо:

- Министъра, бабо Станке, министъра ще ходиш да питаш за пенсията.

- А, ходих аз, ходих - втрещява ме бабичката.

- И какво?

- Ми нищо. Искаха да ме пратят да си говоря с някаква негова секретарка. Ма аз не исках. Исках с министъра.

- А те?

- Те викат - не била секретарка, а главен секретар. Нали е жена, викам. Жена е. Значи не е секретар, а секретарка. Какво ме пращат да си говоря с главна секретарка на министъра, като аз искам с министъра...

Тук вече не издържам, засилвам се и успявам да прескоча бабичката. Прескачане на бабички трябва да тренират нашите спортисти, ако искат да постигнат нещо на следващата олимпиада. Бабичките са далеч по-трудни за прескачане от летвата в сектора за висок скок.