Сините повториха изцяло това, което сториха четвъртите в света, и се сгромолясаха като тях


Ще започна с това, че заглавието на този материал е доста претенциозно, още повече, че за Левски бяха написани доста „истини” в последните няколко месеца на катаклизми. Зная, че това е само и единствено моята истина, като определено ще се помъча да се абстрахирам от познанството и приятелството ми с почти всички ръководни фактори, които са минали и все още са в Левски в последните може би над 10 години.


Изключение е собственикът Тодор Батков, когото не познавам, а и честно казано нямам желание да познавам, защото смятам, че обективната журналистика изисква определена дистанция в дадени моменти и безпристрастно отразяване и тълкуване на фактите и събитията, което за мое огромно съжаление липсва в българските спортни медии.


Може би и това е причината повечето анализи и коментари да лъхат на котерийност, нещо, което съм убеден и сигурен, че е в основата им, а по този начин те често постигат единственото си важно предназначение – да навредят някому и да определят общественото мнение в насока, удобна единствено на авторите. Може би заради това ми се иска да кажа, че смятам себе си за бивш журналист, който само и единствено от любов към професията използва тази скромна трибуна от време на време. Зная, че за повечето журналисти е трудно да бъдат обективни заради приятелствата, които имат и от които твърде често са повлияни в оценките си.


Ще се опитам напълно да пренебрегна възможността да има сърдити и обидени, защото все пак всеки един човек в Левски нееднократно е подчертавал пред мен, че клубът е над всичко за него в професионален план. И така, защото се стигна до катастрофата в Борисов? Твърдо убеден съм в причината и тя е само една: проблемът не само на българския футбол, а изобщо в България е, че ние сме едно общество от интуисти, за което детайлите, контролът и отговорността нямат абсолютно никакво значение. Левски направи нещо твърде познато: повтори изцяло това, което сториха четвъртите в света и се сгромоляса като тях. Това е всъщност вторият исторически шанс, който българският футбол или част от него получиха и не съумяха да се възползват поради споменатата вече единствена причина.


Четвъртите в света


Бил съм пряк очевидец на най-силния период 1994-95, като съм присъствал и съм отразявал всеки един от важните мачове тогава, включително и по време на незабравимото американско лято. Познавам всичките звезди оттогава, общувал съм с тях, коментирал съм изявите им, следил съм в детайли кариерите им и съм имал дори конфликти с част от тях. Смятам, че най-общо това бе една много талантлива група хора, която успя да генерира безпаралелен успех и внимание, спечели доста пари, изхарчи също доста пари и в крайна сметка остави след себе си само спомени, но и почти никакво бъдеще.


С амортизирането на играчите дойдоха неуспехите, проблемите, конфликтите, а накрая и пълният разпад на цялата система и слизането на обичайното за България неоеосбено високо ниво във футбола.


Левски, който мечтаеше


Левски също постигна нещо неочаквано като прикова някакво внимание в Европа, влезе в Шампионска лига, донесе куп положителни емоции, спечели много пари, похарчи също много пари и в крайна сметка се върна на началната точка без да се вижда към момента ясна перспектива, че тези времена могат отново да се завърнат. Левски дори направи вероятно много по-голямо отстъпление, отколкото четвъртите в света.


Общите провали


И в двата случая имахме работа с хора, които предпочетоха да се къпят в славата, резултатите ги главозамаяха, помислиха, че са влезли в общество, от което само по някаква случайност не са били част досега.


Никой не помисли как да се задържи на гребена на вълната, да мултиплицира успеха, да го планира отново и да достигне до него. Дори напротив, чисто българският манталитет ни накара да говорим за богоизбраност, едва ли не и за абсолютни стойности, каквито дори в обикновения живот няма. Най-силните футболисти, най-големите отбори, най-великите треньори, най-мъдрите ръководители и безбройни легенди на всяко ниво.


План 2007


Многократно съм писал, че големият проблем в Левски е прокламираният преди време План 2007. Това е просто една фикция, защото никога не е имало истински план. Да, може би говорим за няколко важни задачи, които са се осъществили, но в никакъв случай това не е онзи план, за който пише в цветните списания, че го прави Реал Мадрид или Барселона.


„Планът” на Левски е имал само и единствено материални измерения и спортни постижения като тяхна функция. Подписвам се с две ръце, че авторите му (тук съм чувал доста версии кой или кои са) в никакъв случай не са планирали социалните аспекти на този план, нито са си помислили, че във всяка една стратегия има нива на отговорности, публичност на намеренията, маркетинг, периоди и срокове. Ако всичко това бе сторено, Левски нямаше да има абсолютно никакви проблеми да бъде разбран и подкрепен дори и във варварската среда на българския футбол. Само привеждам един абсурд. Бившият треньор Мъри Стоилов обясняваше в един момент, че няма договор, а устна уговорка със собственика да си тръгне, ако се приеме, че е ненужен. Каква отговорност тогава могат да имат двете страни (другата е клубът като работодател) една към друга.


Мъжката дума е балканска простотия, защото в никакъв случай не може да значи отговорност. Изобщо оставям настрана, че това, което казват въпросните хора (Батков и Стоилов), е нарушение на трудовите закони в държавата. И така Левски постигна материалните измерения на въпросния „план”. Бяха изгонени всички играчи с високи заплати, Мъри спретна отбор, който с талант и немалко късмет стигна до неподозирано високи футболни нива за потенциала си, спечели доста пари (над 25 млн. лева), направи няколко разумни инвестиции. Имаше и някакви наченки на маркетинг. Резултатите в социален план обаче са пълен провал. Публиката не започна да ходи масово на стадиона, една част беше уплашена от хулиганите в сектор Б, друга - отвратена от условията и тормоза, на който е подложена, включително полицейски произвол. Школата не можа да отгледа и интегрира в тези години нито една ЗВЕЗДА, въпреки че разполага с огромни за България възможности и ресурси.


Отборът тръгна рязко надолу след последния си мач в Шампионска лига срещу Челси и резултатът е, че записа рекордни 11 поредни двубоя без победа в Европа, включително девет последователни загуби, с които се люшна на другата крайност. Материалните постижения станаха идеалното алиби за всичко. Т.е. какво да иска повече комсомолецът Батков, след като бяха спечелени 20 милиона лева. Ако във въпросния план имаше например нива на отговорност, нямаше да има уволнения, а оставките просто щяха да са въпрос на морал. Нямаше да има трагедия за публиката, а цивилизовано обяснени проблеми и решения. Това впрочем важи и за следващите планове. За какво например се разбраха миналия декември Батков, Сираков и Стоилов? План 2010? Според него до 2010 колко пъти Левски трябваше да бъде шампион, колко пъти да играе в Шампионска лига и кога?


Колко приходи трябва да реализира за периода? Как ще бъдат разпределени? Какъв бюджет за заплати и футболисти има, ще вдига ли нивото на състава и заплащането? От какво ще зависи то? Колко публика трябва да идва на мачовете? Колко лева може да похарчи един зрител на мач на Левски? За какво да се използват тези пари? Как да се увеличат? Колко футболисти Левски трябва да продаде в този период? За какви пари? Колко ще напуснат и избягат без пари, включително юноши?


И най-важното: какви са точните стойности на резултатите във всеки момент, кой и каква отговорност носи точно във въпросните моменти? Дали за всичко това тримата са се разбрали в един разговор? Мисля, че истинските стратегии могат както да водят до промени, така и да гарантират спокойствие и най-вече добра работа.


Тодор Батков


Чудя се наистина дали Батков е толкова наивен? Адвокат с неговото реноме би трябвало да е видял, че във всяка една голяма компания всичко това се планира. Ако се оставят парите просто така на хората във футбола, те могат само да се похарчат и да изчезнат по схемата на европейските фондове. Защо трябваше да се стига до Борисов и квалификациите „оня с отрязаните пръсти”, след като Левски е просто една голяма корпорация, която трябва да се подчинява на законите на големите компании?


Треньорите


При Мъри Стоилов и по-специално в един мач повече от всеки друг път Левски играеше футбол, какъвто не е играл никога нито един български отбор. „Бентегоди” във Верона поставя една дебела разделителна линия между Левски и всички останали в цялата история на българския футбол. Това обаче изобщо не означава, че Мъри Стоилов е голям треньор или още по-малко, че могат да се правят каквито и да е паралели със статута на Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед. Ако Мъри беше велик треньор, отдавна щеше да води някой сравнително приличен европейски отбор, като определено не включвам руския Химки в тази категория. Причините това да не се случи са няколко: Мъри не говори популярен западен език, което е истински бич за българските специалисти и все още не е направил сериозно впечатление на никого в Европа.


Смятам, че както той успя да моделира един доста добър отбор, така и допусна няколко твърде сериозни грешки, които в крайна сметка доведоха до уволнението му. Първата беше, че не можа да подмени навреме своя отбор, заложи на интуицията и хаоса и в крайна сметка се сгромоляса отвисоко. Спорът с Батков кога и кой е искал да продаде Мечо или Йовов е глупав. След онзи мач с Челси от Шампионска лига на „Стамфорд Бридж” Мъри трябваше да има готова стратегия за новия си тим и да не допуска положението старите звезди да си тръгват наведнъж, обидени, но след като са дали максимума за Левски и се вижда, че бъдещето им на „Герена” е краткосрочно. Вторият голям проблем на Мъри е, че се уплаши да направи голям трансфер навреме. Той непрекъснато повтаряше, че има добър отбор и първите класни попълнения Рабех и Бензукан дойдоха твърде късно.


Третият голям проблем пред Мъри ще дойде, ако той се провали в Литекс, което с оглед на спецификата на този клуб и неговата флора и фауна е твърде вероятно. От всичко, което съм чул и на което съм бил свидетел си правя и извода, че Мъри имаше и твърде сериозни проблеми с част от звездите на тима, които никога не станаха публично достояние. Напускането на Гонзо през задната врата, „профсъюзният лидер” Бардон, Станислав Ангелов, по всяка вероятност Телкийски, Йовов, Томашич, Топузаков, Петков. Това звучи кощунствено и вероятно разбива представата за хармонията в Левски, но мисля, че доста се доближава до истината и е въпрос само на морал и честност да получи някакво потвърждение, което съм сигурен, че ще стане. Просто когато Мъри си тръгна, вече бе изпуснал контрола върху съблекалнята, а това е фатално за далеч по-големи имена и много по-сериозни клубове. Наследникът му Вили Вуцов нямаше как да успее на „Герена” във вражеската среда, която беше създадена, включително от медиите.


Той допусна няколко много важни тактически грешки, най-вече тази, че нито той, нито Батков обявиха истински план, цели и срокове. Емил Велев не може да бъде оценен до този момент, нито да се правят прогнози. Със сигурност обаче той не е предател, най-малкото, защото е бил приет от Стоилов, а след това и от Вуцов като част от техния екип на „Герена”.


Моето лично мнение е, че Левски просто няма полезен ход с треньора в момента. Стоилов няма как да се върне, а и не трябва да се връща заради по-горния параграф. В България просто няма нито един качествен треньор, който би могъл да води отбор с претенциите на Левски, особено в хаотичната ситуация на господство на интуицията. По някаква неясна за мен причина Левски не иска да има за треньор чужденец и особено сърбин. Това стеснява доста избора, макар че профилът на треньора е ясен: Левски трябва да играе правилен футбол, както обича да казва Мъри, да атакува, да има силни крила и страхотен централен нападател.


Звездният тим


Продажбата на звездите от европейската приказка беше неминуема. Мисля, че да се насочва тълпата в посока, че това е причината за сегашното жалко състояние, е нечестно, манипулативно, долно и гнусно. Фактологията от Тампере до трансферната зима може лесно да се възстанови. Истината е следната: Батков в свойствен стил „глоби” играчите за резила “Тампере”, като реши да бави премии.


По същото време ЦСКА взе да дава огромни заплати с финансовите „механизми” на Томов, звездите на Левски се обидиха от това и, меко казано, загубиха мотивация. Лично моето мнение е, че Левски бе подложен на бойкот и рекет от собствените си футболисти, като особено гадно и недопустимо бе това в есенното дерби с ЦСКА. В крайна сметка освен тази продажба с всички рискове, нямаше друг полезен ход. Налагането на тотално нов отбор е риск, който даде лоши резултати, но това трябваше да се предвиди и обясни съвсем честно и навреме.


Трансферите


Тук мога да съм изключително фактологичен, но честната дума за дискретност и доверието, с което съм се ползвал в определени случаи, ме задължават да спазя думата си. Това, което мога да кажа е, че Левски е имал изключително много опции във всеки един момент и наистина страхотни възможности, които аз не мога да си обясня защо не са били използвани. Т.е. обяснявам си го с няколко причини.


1) Треньорите (Стоилов, Вуцов) се опасяваха от скъп провал: да привлекат звезда, която може и да се провали. Възможностите, които са имали, можеха да накарат запалянковците да мечтаят. Но явно са били подложени и на психологическия натиск на орязан трансферен бюджет въпреки приказките за обратното.


2) Батков се страхува да хвърли голяма сума за играч или да даде нереално висока заплата на суперзвезда за българските условия. За него по всяка вероятност тримата скъпи бразилци са „опарване”, от което едва ли скоро ще се отърве. Възможно е да се чувства излъган от Стоилов и Сираков за тях, чул е твърде много слухове.


3) Няма нито един човек в Левски, който може да прецени, да пресметне и да предвиди ефекта на един звезден трансфер върху маркетинга на клуба, без изобщо да говорим тук за спортни резултати.


4) Левски няма дългосрочна стратегия в трансферите, освен някои интуитивни и случайни попадения като Юсеф Рабех. През това лято Левски не показа, че е насочил вниманието си към следващото лято, т.е. онези важни квалификации за Шампионска лига при новия регламент и не взе нито един футболист, за който със сигурност да се каже, че ще вдигне нивото на тима.


5) В Левски имат твърде бегла представа по въпроса колко юноши могат да играят в първия отбор например до края на този сезон. Единствените попадения в последните пет години по въпроса са също случайни – Домовчийски например заигра, след като се контузи Чиликов и Мъри просто нямаше кого да пусне на терена. А когато Левски няма представа от собствените си ресурси, не може да има представа и за това какви играчи са му нужни.


Наско Сираков


Левски не е имал по-добър ръководител в цялата си история. Резултатите на Наско са феноменални, а омразата към него от вечния съперник казва всичко за неговите постижения. Същевременно обаче Сираков има няколко „петна” в биографията си в стил „сафари по време на мач с Тампере”, които карат мнозина да поставят под съмнение лоялността му към синята идея. Аз така и не можах да разбера защо Батков не опита да конкретизира спортния провал на Левски през миналия сезон в уволнение единствено на треньора. Честно казано ми се иска да видя ситуация, в която Наско и треньорът на Левски ще бъдат „врагове”, както е в Реал Мадрид, Челси, дори Байерн. Това ще изтрие всички възможни тъмни петна и съмнения. Онзи ден прочетох един коментар, че Сираков трябва да се върне и да постави някакви условия, което просто е елементарна нискостеблена котерийност. Според мен Сираков ще се върне един ден , но за да бъде истинският Наско Сираков.


Левски и българският футбол


Това, че Левски е жертва на слабия българския футбол е уникална глупост. Хората явно забравиха, че времето на конгресите на БКП и колективната вина отмина. Левски си е сам по себе си и това как е Хебър и на какъв терен играе, няма никакво значение за него. Левски имаше огромни възможности, не ги използва или нямаше интелекта да ги използва и сам си е виновен. Същото е като с Олимпиадата. Държавата не е виновна, че няма златни медали. След като Румяна Нейкова може да гребе из разни жабуняци и да печели, значи би трябвало и другите да могат. Етиопската ДАМС едва ли обгрижва местните бегачи, както българската родните спортисти, но етиопците си печелят.


Медиите


Тук проблемът е много сериозен, защото смятам, че мнозина коментатори на събитията в синия клуб са взели твърде насериозно значението си за световната история и погазват принципите на обективната и честна журналистика заради свои най-често материални интереси. Писаното слово обаче остава.


Евроидиотът


Случилото се в Борисов е абсолютното дъно в историята на Левски. Досега съм мислил, че дъното е Аалст, когато в едно село с един светофар, четири реда седалки и карнавал с Лукчо и Пепеляшка преди мача, Левски изглеждаше ужасяващо. В Борисов проблемът не бе нивото на съперника, а соцобстановката. Всичко това е унизително, но все пак е само спорт, както обичаха да казват някои коментатори на събитията в Левски при други обстоятелства. Загубите и провалите във футбола се случват, а при Левски станаха два пъти поред. Спецификата на имената на отборите вкара сините в една наистина труднопоносима спирала с целия колорит на родната простотия и сините могат само да са доволни, че не се паднаха примерно с бъдещия шведски шампион Калмар. Чисто футболно Левски няма никакво място в Шампионска лига с този си тим, но просто имаше уникален късмет при жребия. За сметка на БАТЕ Борисов или Левски извън лигата остават великолепни тимове като Висла Краков, Бейтар, Славия Прага, Спарта Прага, Галатасарай...


С отпадането от БАТЕ обаче Левски не е нарушил своите планове за новия сезон. Преди жребия Шампионска лига беше формалност, гонеше се влизане в групите на УЕФА, трупане на точки и пробив там и атака на по-сериозния турнир след година. Това обаче трябваше някак навреме да се обясни и хората да знаят, че всичко останало би било случайност, чийто последствия трудно могат да се измерят. Мисля, че това се опита да обясни и Велислав Вуцов, но не го направи добре, а в истерията остана и неразбран и формулира порой от глупости, че БАТЕ е фаворит, че нямало да става треньор, ако се искало влизане в Шампионската лига и т.н. Отпадането от БАТЕ единствено донесе порой от закачки на ниско ниво, които също са доста странни за всеки интелигентен човек. Ситуацията е като при секса – Левски е част от играта и е квалифициран от евровоайорите от ЦСКА, които гледат Шампионската лига по телевизията, а напоследък не могат да вземат и лиценз за турнира заради финансови далвери. Честно казано, да си правя заря на ракия и туршия или да треперя друг да не бие някого, не ми изглежда кой знае колко вълнуващо футболно изжиявяване.


Точно като воайора, който само си мисли, че е в играта. При Левски обаче нещата по всяка вероятност ще се обърнат твърде лесно. Влизането в групите на другия турнир променя коренно ситуацията, още повече, че не виждам друг потенциален български участник там. Четири мача, вълнения на публиката, никакви големи очаквания. Май нещата не са по-различни от онази есен на Мъри. Тогава Левски също имаше съмнителен отбор, който се измъчи с Публикум, излъга Оксер, би на магия Динамо Букурещ, беше безличен срещу ЦСКА Москва, възползва се от Марсилия, не му пукаше срещу Хееренвен. И нали се сещате какво стана след това?


Футболът обръща съдби и оценки точно за един миг и един шут. Лошото е, че в България има само интуисти, които са си повярвали, че късметът ще е на тяхна страна винаги. Дано следващите късметлии научат урока на четвъртите в света и Левски.

Толкова съм им обиден, че все оше не знам дали въобще да ги гледам!