В условия на пазарна икономика всичко се купува и продава. Пари - стока - пари прим - тая схема върти парите, а парите въртят света.
Разправят, че политиците не са стока. Би трябвало да е така и в буквален смисъл, но обикновено практиката ги прави продажни, дори и да са влезли с идеална цел в играта. В потвърждение на тези тези Стоян Александров - бивш финминистър и червен кандидат-кмет на София, заявява пред "24 часа": "Строители ще си купят политици, помнете ми думата!". Не става въпрос за зидаро-мазачи, разбира се, а за предприемачи. Но това не е някаква новост. Остава загадка само защо не се легализира политическата проституция, за да се узакони фактическото положение. Просто ще се окачат на парламентарната сграда няколко червени фенера и ценоразпис - чиста работа. Може и да изкарат витрини с депутати като проститутките в Амстердам. И да си е регламентирано - депутат на час - толкова и толкова. Предприемачът брои парите, а касиерката го пита дали има дребни. Той й казва да задържи рестото и се надява на някоя екстра - я някоя полезна алинейка в даден закон, я дори цял член!
И докато предприемачите калкулират инвестициите си в платена политическа любов, управляващите отчаяно пазаруват електорат: "Стотачка за бедните наесен" ("Стандарт"); "Социално слабите прибират 1/2 от излишъка в хазната"; "Масларова отпуска помощ "инфлация" ("Новинар"); "Удължават изгодното майчинство на 410 дни. Пишат закон за кредити на млади семейства" ("24 часа"); "Масларова обеща социален рог на изобилието" ("Дневник")... "Минимум 300 лева за първолак", четем в "Труд" и набрали социална инерция, в първия момент решихме, че това е пак някаква предизборна аванта. Ама не - триста лева излизал на родителите първият учебен ден.
Но това са дребни сметчици - всички вестници съпреживяват продажбата на Димитър Бербатов - над 30 млн. лири! С кой български политик може да се реализира такъв трансфер?
и се надява на някоя екстра - я някоя полезна алинейка в даден закон, я дори цял член!
Велико!