Понякога се чудя защо другите студиа се мъчат да правят анимация. В един идеален свят всички рисувани филми щяха да носят логото на "Пиксар" - малката лампа модел L1, обезсмъртена в първото късометражно филмче на Джон Ласитър Luxo Jr. Но понеже нашият не е съвършен, досега само 9 носят техния неподражаем почерк.

"Уол.И" е твърде добър дори за произведение на "Пиксар". Тази година едва ли ще видим по-смел, поетичен, вълнуващ и човечен филм. За такива е трудно да се говори - те просто трябва да се видят. Впрочем "Уол.И" е толкова универсален в езика си, че половината филм е практически ням (това пък ни спестява някои загуби в превода).

След 700 години Земята е превърната в един огромен Суходол. Хората са се изнесли на борда на космическия суперкораб "Аксиома", където вегетират и пият млечни шейкове, обслужвани от роботи. А там, долу са оставили хиляди прости машинки модел WALL-E (Waste Allocation Load Lifter: Earth Class), които да почистят след тях и да подготвят планетата за евентуално завръщане. Трудолюбивите роботи до един са ръждясали сред боклуците; останал е само синеокият тенекиен герой на филма. Маркесовите "100 години самота" за него са едно мигване - той е бил сам с боклука седем пъти по-дълго. През това време Уол.И развива човешка душевност - колекционира кубчета на Рубик и електрически крушки, гледа с умиление стара видеокасета с филма "Хелоу, Доли!" и се ремонтира с части от счупените си събратя.

Поантата каца с пратеник от Космоса. В сметището на Уол.И каца бял, объл женски робот на име Ева. Изглежда като нещо, произведено от "Епъл" (Стийв Джобс, съосновател и на "Пиксар", много я харесал), и има доста кофти характер. Но героят се влюбва. До края на филма му остава само да спечели чувствата на Ева и да спаси човечеството и Земята.

"Пиксар" са не просто добри художници - те притежават онази божествена искра, която вдъхва душа на всевъзможни компютърно генерирани персонажи - от дървени каубои през коли до бръмбари, риби и мишки. Макар и нарисуван, Уол.И има завладяващо екранно присъствие. Той играе по-добре от Уил Смит (в идентична роля в "Аз съм легенда") и сериозно поставя под въпрос смисъла на 30-милионните актьорски хонорари.

"Уол.И" не е визуално разкошен и неонов като предишните филми на студиото - "Рататуй", "Колите" или "Търсенето на Немо", а хладно минималистичен. Гениалността му е в хармонията между форма и съдържание. Той дава веднъж завинаги отговор на въпроса дали анимацията е за деца или за възрастни, дали филмите са за разтуха или за размисъл, за сълзи или за смях. "Уол.И" е всички тези неща.



-- ОБЯД ЗА ЧЕТИРИМА --

Днес в централата на "Пиксар" в Емеривил, Калифорния, работят над 900 души - сред тях и българинът Антони Христов. Но всичко започва от един обяд за четирима. През годините той добива митичен статус, припомня режисьорът на "Уол.И" и "Търсенето на Немо" Андрю Стантън. Освен него на масата сядат Джон Ласитър, Пийт Доктър и вече покойният сценарист на "Колите" и "Приключението на бръмбарите" Джо Ранфт (загива в катастрофа през 2005 г.) Действието се развива през 1994-а, година преди премиерата на първия пълнометражен филм на студиото "Играта на играчките". На този обяд са замислени практически всички ленти, произведени от тях до днес - "Таласъми ООД", "Приключението на бръмбарите", "Търсенето на Немо", "Уол.И". Днес Стантън е на 42 и е сред ветераните на студиото. Той е вторият аниматор и общо деветият служител, нает в "Пиксар".

Приходите от първите 8 филма на компанията, която днес е част от "Дисни", възлизат на $4.3 млрд.

----