Д-р Николай Михайлов:
Има основание подозрението, че в нея не попадат най-свестните хора, а ако попаднат, не участват в нея с най-добрите си качества. Политиката изтезава и деградира. Такъв е моят опит. От живота няма да излезеш жив, а от политиката читав.
Който говори обратното, няма рецептори за собствения си образ и за моралната си траектория. Дългият стаж в това занимание води до вкаменяване на лукавството, до окончателна победа на цинизма в отделно взетата политическа душа. Лошото е, че политиката тегли като мъртво вълнение. Стигам до извода, че става дума за практикуване на страсти, близки до демоничното обсебване. За някакво "друсане", за зъл екстаз.
Залогът в тази игра е егото на политика, самолюбивата му рана. Политиката по-често, отколкото това е допустимо, е съвкупност от дела, натрапени от честолюбието, но разказани като грижа за публичното благо. Това се усеща и хората го наричат корупция...
...Борисов е опасен, защото е непредвидим. Този човек играе ролята на "пиян боцман", като разиграва всички, включително и себе си. Днес едно, утре друго - до световъртеж на партньорите от формата ЕНП. Направи ги смешни. Това му е от Пашата и от заниманията с карате...
Струва ми се, че Станишев е социалистически безрелигиозен, той не вярва в Бузлуджа и съвсем не вярва в революционното насилие... Станишев обича струпванията на европейски елит и себе си в него, обича гланца и моторите... Царят е благ и стилизирано циничен, същински виртуоз на тактическата гламавост и реституционните претенции. Доган е засекретен реваншист, политически отшелник с дебела кожа и огромно самомнение, майстор на етнокорпоративния бизнес. Първанов симулира извисеност, натрапена от представителната му функция, напряга се да излъчва каноничното за ролята му благородство, но всъщност мечтае за обикновеното човешко щастие на баровец.
Безпокоя се, че Борисов е нашата малка срамна тайна, станала политическо събитие. Той е съвкупният ни образ, заснет неглиже. Десен политик от ЕНП, християндемократ, олицетворение на турбофолка от епохата на прехода. Преиздаден Живков, със стаж в подземието.
Костов е плашещият силует на прехода, образ на реформата като компетентно и брутално действие и на нещо, което българите не желаят да приемат и не могат да вербализират. Обикновено си служат с думата корупция, но има и друго.
Костов до Борисов е краят, обаче е ослепителната яснота по всички политически въпроси. Това става за Вилеров гоблен, окачен в централата на ЕНП.
Сидеров сънува Вера Кочовска и прави героични усилия да вярва в това, което жестикулира. Изглежда съблазнен от арийски образци, импонират му черният цвят и директното действие. Юруков е очевидно залутан в политиката, нахлул по погрешка на партийно събрание, нелепо бодър, като току-що излязъл от някакво сполучливо подстригване. Говорейки - мисли за прическата, за кафето и за новия устав на гаснещата партия...
...Политикът е здрава и умна душа. Нищо му няма. И в това е бедата, ако ме питате мен. Всички политици са патологично нормални, тук-там се среща по някой педофил. Но няма страшно, невинен е.
(Пред "24 часа")