Там, където "Цариградското шосе" излиза от София и тръгва към Пловдив, навремето имаше заведение във вид на корабче. То газеше в една локва с контура на Черно море, а поляната зад него беше оформена като релефната карта на България. В умален мащаб ги имаше всички природни забележителности. Веригата на Стара планина разделяше поляната на две части - отгоре Дунавската равнина, отдолу Тракийската низина. Онова възвишение е Рила, до нея стърчи Пирин. Родопите са по-ниски и разлати, а върховете им са заоблени като по-големи къртичини.

Тук ни водеше като деца учителката по география. Покатерваше се на връх Мусала и оттам ни изпитваше къде е Странджа, долината на Струма или Лудогорието...

По-късно тук построиха магистрала и от картата изчезна река Дунав с част от равнината му. Булдозер заравни Рила и Пирин, а из Тракийската низина насипаха камиони с пръст. Корабчето изгоря при пиянски пожар, пък Черното море пресъхна.

Асфалтираха ливадата и на това място се настани автоборсата. Автомобили от всякакви марки и модели, минали през няколко ръце по европейските пътища, са паркирани тук, за да бъдат отново препродадени. Около тях се въртят собствениците им, търкат с парцал фаровете и броните, за да лъщят и да привличат клиента...

А клиенти дал господ - ходят сред паркираните автомобили и правят цък-цък, дали от възхита, дали защото люпят слънчоглед... Макар и да не цъкам, аз също съм в групата на купувачите, щом съм дошъл да си търся кола. Оттук ме дърпат за ръката и ми предлагат опел, там ми показват запазен ситроен, а някакъв младеж с пежо е готов да свали от цената, ако се спра при него...

Но разчувстван от внезапния детски спомени, аз загърбвам изгодната оферта на пежото и започвам да търся следи от картата на оная България... Там някъде беше Рила, дето сега е паркиран стар мерцедес... Онзи син форд е в Розовата долина... Едно рено е кацнало на Бузлуджа, а лъскаво беемве се е разположило точно върху Пловдив...

Поглеждам в краката си. Стоя точно сред Софийското поле, сред пластмасови чашки от кафе и чинийки от кебапчета. Вятърът вдига във въздуха найлонов плик и го носи като народна песен - от Бяло море до Дунав, по румелийски полета... Около Сливен са натрупани износени автомобилни гуми, край Перник се търкалят ръждиви железа, а долината на Струма е омацана с отработено двигателно масло...

Навеждам се и започвам да събирам чашките и чинийките на купчинка. Иска ми се да очистя поне Софийското поле...

Докато съм наведен, чувам как зад гърба ми се подхилкват: и младежът с пежото, и оня с опела, и някакъв дангалак, подпрян на форд мондео.

- Вместо да се хилите, по-добре се наведете! Един в Тракийската низина, друг в Дунавската равнина, трети да хване Балкана, а четвърти да вземе Рила и Пирин!

Ето това ми се иска да извикам на ония, дето ме гледат подигравателно, но вместо това казвам само:

- Тук беше България! - и им соча с ръка терена на автоборсата.

- Сега това е България! - отвръща ми дангалакът с мондеото и отива да пусне една вода някъде там, където навремето беше локвата с контура на Черно море.