Григор Димитров направи немислимото допреди няколко години и спечели втори пореден турнир от Големия шлем по тенис при юношите. Триумфът на 17-годишното момче от Хасково на US Open дойде два месеца след безпрецедентната купа от "Уимбълдън" и на пръв поглед изглежда като сензация. Така е, защото успехите на Гришо изпреварват с години развитието на българския спорт и тениса в частност.

Победата на Димитров с 6:4, 6:3 на финала в Ню Йорк срещу Девин Бритън (САЩ) обаче има своето съвсем тривиално обяснение. И то е, че талантът на тийнейджъра бе забелязан своевременно и бе спасен от мизерията, на която е обречен в България. Защото преди десетина години Тодор Енев също достигна в юношеското подножие на световния връх, когато там се намираше Анди Родик. Само че неполучил шанс да надскочи българските граници на посредствеността, Тошко си остана поредната нереализирана надежда.

От една година Димитров тренира в Барселона под наставленията на Пато Алварес, колумбиеца, дал начален тласък на кариерата на настоящия №6 в света Анди Мъри. И това вече личи не само от стила на игра, но и от чисто новия манталитет на хасковлията. Скромното и плахо момче отпреди две години вече е млад мъж, който има ясна идея за какво се бори и докъде се простират възможностите му.

"Целта ми е да бъда в Топ 10 при мъжете. Всеки иска това, така че ще видим какво ще се случи", заяви амбицията си Димитров пред целия свят на пресконференцията след триумфа на US Open.

Сега е моментът и за поуки, понеже Димитров сам обяви, че това е бил последният му мач при юношите. И без да се бави нито минута, замина за две участия във "Фючърс" турнири при мъжете в Испания. Разбира се, че в голямата игра конкуренцията е убийствена, така че Гришо трябва да се пази от свръхсамочувствие, което би било самоубийствено. Засега изглежда здраво стъпил на земята: "Трябва да подобря играта си с крака, да бъда по-бърз. Работя над това и се опитвам да ставам все по-добър."

Каквото и да постигне оттук нататък, ще е само свръхбонус към реномето на българския тенис, понеже Григор Димитров вече е най-успешният български играч за всички времена. Друг е въпросът какъв точно е приносът на България за това. За последните две години младокът стана два пъти европейски шампион за юноши, спечели най-престижните турнири за подрастващи - "Ориндж Боул" и "Еди Хер", вдигна купите от "Уимбълдън" и US Open, дебютира за мъжкия национален отбор и постигна само победи в първите си 7 мача за купа "Дейвис"...

А какво свърши през това време България за своя талант? В родния му Хасково така и не се намериха пари за подмяна на дюшемето в тенис залата, ДАМС отпусна субсидия за олимпийска подготовка, но тя не стигна за самолетен билет до Австралия, та Григор дори не замина за участие в Australian Open, а дълго обсъжданият Национален тенис център си остана само бизнес план в архива на федерацията.

Иначе и сега някои държавни функционери начело с председателя на ДАМС Весела Лечева не пропуснаха да покажат колко са загрижени, като изпратиха "поздравителни адреси" до шампиона. Но покрай изумително плоските изречения като "Нека тази тенис приказка продължи да завладява света с безспирната скорост на твоята вълшебна ракета, подчинена на непреклонната ти воля, упоритост и бъдещи победи" има едно-единственото послание, което трябва да стигне до Григор Димитров.

Гриша, продължавай да се бориш сам! Когато спечелиш, все ще се намери кой да те потупа по рамото.