Голяма бъркотия е при надписите, това ще ви кажа.

Пътувам вчера в автобуса, а до мен госпожица. Изпечена, та чак шоколадена. Иначе цялата в бяло. А на блузката й надпис: Don't look, touch! И аз кво, лук една спирка, лук две спирки, пък на третата не издържах - тъч! По гръдния кош. Леле какъв шамар ми отпука - шофьорът закова и слезе да види гума ли е гръмнала.

- Що за обноски? - възмутих се интелигентно. - Написали сте на дрехата си "Не гледай, пипай!", пък посегне ли човек, веднага по мутрата!

- Това е написано, щото сега така се украсява горното, а и долното облекло - вика ми мадамата. - Блузката ми е от Стокхолм, а Стокхолм, тъпанар такъв, е столицата на Швеция! Но шведът никога няма и да помисли да опипва дама насред градския транспорт само заради шеговит надпис.

Мълчат всички, гледат ме, а на мене направо ми идва в земята от срам да потъна. Накрая се обади бабичка:

- И аз от надписи съм патила. Като дойде царят, реших - те го човекът, дето ще ми дигне пенсията. Щото цяла България облепена с надписи "Идва новото време!". И с пълно мнозинство го избрах. Пък той дошъл да си прибере имотите... За пенсията ми пет пари не дава.

- На надписи човек не трябва да вярва - намеси се едра госпожа. - Надписът е сложен с цел да бъдеш излъган! Взех си гел, за да си сваля торбичките под очите. "Супер бюти фейс"! Хомеопатия и всичко останало, четирийсет лева тубата. На плаката в аптеката пишеше, че само след месец, като се погледнеш в огледалото, няма да се познаеш. Четири месеца се мазах и накрая наистина не се познах. Торбичките станаха на дисаги, бузите ми увиснаха като на булдог и на всичко отгоре така се бях изприщила, че взеха да ми викат "Цеца мохиканката".

- Що па мохиканката? - обади се шофьорът от кабинката си.

- Щото мохиканите са червенокожи! - поясни достолепен господин и продължи. - От миналата сряда и аз на надписи не вярвам!

- Що па от миналата сряда? - отново излюбопитства шофьорът.

- Щото тогава публикуваха статия за нашето предприятие! Значи под главата на вестника изписан девизът му - "Истината и само истината", а всичко в статията отгоре до долу лъжа. Платила си една мутра, всички я знаеме, - урежда с едни бандити в министерството да ни изприватизира за дребни стотинки, и вестникът отпечатал това, дето тя е поръчала да се отпечата! Казвам ви го - на надписи не бива да се вярва! Надписите лъжат!

- Бе не е точно така! - заговори дребен пътник от задните седалки. - Преди седем години гледам на оградата на един строеж строг надпис "Внимание, падащи предмети! Премини на отсрещния тротоар!". Аз обаче не преминах!

- И "дум", падна ти тухла-четворка на главата! - захили се, та чак се закашля, шофьорът от кабинката си.

- Нищо такова! - печално поклати глава дребният пътник. - Тогава, на този тротоар, за първи път срещнах сегашната си жена!

Дааа, казах ви го още в началото, голяма е бъркотията с надписите и това си е...