Там ще е отразено и дали пациентът е плащал редовно осигуровки.
Достъпът до досието ще става с въвеждане на код, известен на пациента и на личния му лекар, който ще вкарва данните. Ограничен достъп ще имат и останалите лекари, които посещава пациентът, но те ще влизат само до определени нива и до информация, която им е нужна за лечението.
"Целта е пациентът да може сам да контролира системата и информацията за себе си, да проверява какви манипулации са му правени и дали са правени", обясниха от касата.
В понеделник НЗОК обяви обществена поръчка за изграждане на здравното досие и за купуване на сървъри. От изпълнителя ще зависи и каква защита на информацията ще предложи. Тя е много важна, тъй като данните за здравния статус са обект на интерес от частните здравни фондове и фармацевтичните компании. Наскоро дори се оказа, че осигурителни и фармацевтични компании са плащали на служител на НЗОК, който да им предоставя информацията за прегледите и изписваните лекарства на милиони българи.
От касата не пожелаха да кажат колко ще струва проектът, тъй като фирмите тепърва ще се явяват на конкурса и не бива да знаят с какъв бюджет разполага институцията за поръчката.
Очаква се проектът да бъде финализиран след 8 месеца и в средата на 2009 г. всеки да може вече да влиза в собственото си досие. Това ще става през национален електронен здравен портал, който касата подготвя.
Освен достъп до електронните досиета, той ще позволява и на изпълнителите на медицинска помощ да пращат онлайн отчетите си в здравната каса. Чрез портала пациентите ще могат да си записват час при лекар, да проверяват в кои болници има свободни места, къде и какви листи на чакащи има. В сайта ще могат да си комуникират онлайн и медицинските специалисти.
Паралелно с досието и портала ще тръгне и информационната система на НЗОК. Тя се тества от юли насам с реални отчетни данни от цялата страна. От системата се очаква да подобри контрола върху изразходването на парите на касата.
Ако софтуерът наистина тръгне в скоро време, това ще е краят на 9-годишните опити на НЗОК да се сдобие с информационна система. През 1999 г. беше сключен договор за изграждането й, но впоследствие той беше разтрогнат, тъй като фирмата не успя да изпълни поръчката на касата. Директорът на НЗОК, сключил договора - Илко Семерджиев, пък беше следствен.
---------------европейски здравни системи------
На 2 юли Европейската комисия даде ход на две инициативи за подобряване на сигурността и качеството на обслужването на лицата, които се нуждаят от медицинска помощ, докато живеят или пътуват в чужбина.
Първата бе препоръка за трансгранична оперативна съвместимост на системите за електронни здравни бази данни, а другата е за проекта SOS (на английски език: Smart Open Services, "Интелигентни отворени услуги"). С препоръката на държавите-членки се предоставят основни принципи и насоки за гарантиране на лекарския достъп до жизненоважна информация за лекувания пациент, независимо от това къде се съхранява тя. Проектът SOS, съфинансиран от Европейската комисия и подкрепян от 12 държави-членки и промишлени дружества в тях, има за задача да представи ползите от такава оперативна съвместимост. Той би трябвало да позволи на работещите в сферата на здравеопазването да осъществяват достъп по електронен път до специфични здравни сведения като текущи лекарски предписания на пациенти от останалите държави-членки на ЕС.
Въпреки че някои държави-членки вече разполагат с електронна здравна база данни, много от националните системи не могат да осъществяват връзка една с друга. Новият проект ще се стреми да осигури съвместимост между системите, независимо от езика или степента на сложност на технологията, без да е необходимо да се изгражда общоевропейска система.
Проектът SOS се основава на национални инициативи с прякото участие на Австрия, Чешката република, Германия, Дания, Франция, Гърция, Италия, Нидерландия, Испания, Словакия, Швеция и Обединеното кралство.
Паралелно с досието и портала ще тръгне и информационната система на НЗОК. Тя се тества от юли насам с реални отчетни данни от цялата страна. От системата се очаква да подобри контрола върху изразходването на парите на касата.
Ако софтуерът наистина тръгне в скоро време, това ще е краят на 9-годишните опити на НЗОК да се сдобие с информационна система. През 1999 г. беше сключен договор за изграждането й, но впоследствие той беше разтрогнат, тъй като фирмата не успя да изпълни поръчката на касата. Директорът на НЗОК, сключил договора - Илко Семерджиев, пък беше следствен.
---------------европейски здравни системи------
На 2 юли Европейската комисия даде ход на две инициативи за подобряване на сигурността и качеството на обслужването на лицата, които се нуждаят от медицинска помощ, докато живеят или пътуват в чужбина.
Първата бе препоръка за трансгранична оперативна съвместимост на системите за електронни здравни бази данни, а другата е за проекта SOS (на английски език: Smart Open Services, "Интелигентни отворени услуги"). С препоръката на държавите-членки се предоставят основни принципи и насоки за гарантиране на лекарския достъп до жизненоважна информация за лекувания пациент, независимо от това къде се съхранява тя. Проектът SOS, съфинансиран от Европейската комисия и подкрепян от 12 държави-членки и промишлени дружества в тях, има за задача да представи ползите от такава оперативна съвместимост. Той би трябвало да позволи на работещите в сферата на здравеопазването да осъществяват достъп по електронен път до специфични здравни сведения като текущи лекарски предписания на пациенти от останалите държави-членки на ЕС.
Въпреки че някои държави-членки вече разполагат с електронна здравна база данни, много от националните системи не могат да осъществяват връзка една с друга. Новият проект ще се стреми да осигури съвместимост между системите, независимо от езика или степента на сложност на технологията, без да е необходимо да се изгражда общоевропейска система.
Проектът SOS се основава на национални инициативи с прякото участие на Австрия, Чешката република, Германия, Дания, Франция, Гърция, Италия, Нидерландия, Испания, Словакия, Швеция и Обединеното кралство.
, обичаме ние такива нововъведения
! Верно, позакъсняла (около 9 години), но както е известно, българските управници имат две скорости - бавна и много бавна. И карат предимно на втората. Те си знаят защо.
!
Ти би ли взела на работа некой спинозен например? Я вземи да гледаш по добре небезизвестният филм "Гатака"(Gattaka), и ако си мислеш че това е фантастика, дълбоко се лъжеш 
