Идат избори, та седем нови формации издигнаха свои кандидати за кмет. Това бяха: Нова ХРЧ, Обновена ЗДОР, имаше една УХУ, още - Независима КРЦ-2 и други три, които, ако се съди по абревиатурите им, имаха фройдистко-анархистичен уклон. В последния момент представи кандидат и движението "Юруш".
Но селяните казаха: тия мазни муцуни отдавна ги знаем, и ако те са кандидатите, ще има нула процента избирателна активност, така да знаете! Никой няма да гласува.
Тогава се обади лидерът на УХУ, ветеринарен техник. Там, където скопяваше свинете, бе окачил портрет на Карл Маркс, но после го смени с Джордж Буш, че били настъпили философски промени. Та той каза: слушайте какво да ви кажа, имам политически опит. Да направим кръгла маса и да се сговорим. Иначе всички заедно, така както сме, ще се хванем под ръка и отиваме на кино.
Направиха кръгла маса. Дискусията бе оживена и имаше четирима ранени, важното е, че се постигна консенсус. Спряха се на учителя Стоединчев, който преподаваше физкултура, абсолютно аполитичен и никаква политика не го засягаше. Но някой каза: да внимаваме, че той е чепат и не се знае какво може да измисли! Цяло село му се смее, че разхожда прасето си на каишка, като кученце го разхожда, но на него не му пука. Да му кажем: няма да ни излагаш, ние сме политически сили, махай прасето!
Казаха му: махни прасето и ще те издигнем, а той като викна: я да ми се разкарате от главата, прасето ми е домашен любимец и ще си го разхождам! Ние демокрация ли сме или не сме? И между другото знаете ли, че мозъчните клетки на прасето са най-близо до тези клетки на човека?
Слушай, Стоединчев - казаха му строго. - Ти нашите мозъци с мозъка на прасето ли ще сравняваш? Ние сме политически сили, а ти ни слагаш до прасетата... Мери си приказките, че ще видиш кметското кресло през крив макарон!
Пикая ви и на креслото, и на макарона, извика Стоединчев. Разкарайте ми се от главата, че ще извикам полиция!
И те се разкараха, а оня от УХУ с политическия опит каза: не бива да го изпускаме! Аполитичният най-лесно се печели. Предложиш ли му власт, забравя веднага аполитичността си и възприема всякакви идеи. Така че да седнем пак около масата и да мислим. Мислиха, мислиха, псуваха се, имаше още двама ранени, но накрая - хъка-мъка, щат-не щат, решиха да го издигнат заедно с прасето.
А народът гласува сто процента за него, защото от партии им беше писнала шапката. Не че мислеха, че точно той става за кмет, но тъй като не само шапките им бяха писнали от партии, а и всичко друго им беше писнало, гласуваха за него, аполитичния. И Стоединчев пусна прасето да се шири в двора на кметството, сам той седна на креслото и започна да ръководи, без да слуша никакви партии. И се оказа, че може! Че става и с аполитични. Това много ядоса осемте формации и те, след като се изпокараха и се биха няколко пъти публично, се разкапаха.
Сега работата върви добре, селото е спокойно, хората са доволни, а Стоединчев се ожени за учителката по история, тя му роди по Димитровден близнаци и те си направиха обща снимка: Стоединчев, историчката, близнаците и прасето - всички весели и засмени. Особено приятен израз на лицето има прасето, сякаш мило поздравява електората.
