Така е винаги в края на лятото.

Чужденците изчезват от плажа като хлебарки в осветен килер.

А българите си носят и мебели, и покъщнина, само и само да спестят за още една нощувка. Смълчаните синьо-зелени чадъри на концесионера стоят в безукорни прави редици като дивизията на генерал Легран край Аустерлиц. Каква ирония - историята непрекъснато се надсмива над подвига и падението ни, сякаш бърка коктейл от бърбън и бъз. Легендарният Аустерлиц, увековечил гения на Бонапарт, днес е прекръстен в чест на батето Славков. Традициите не са това, което бяха...

А четвърта вишка на градския плаж съвсем не е четвърти корпус на Султ. Тук няма битки и сражения. Има напитки и щения. Спасителят играе сантасе с монокинеста блондинка. И в този сюблимен момент някакъв навлек маха отдолу.

- Господин спасителю, господин спасителю! Ей там един се дави!

- Е, щом го влече...

- Ама той ще умре!

- Що, ти да не би да пропуснеш?

- Но той ще умре по особено мъчителен начин...

- Откакто въведоха плоския данък, всички умираме по особено мъчителен начин!

- Но той наистина се дави. Не го ли чувате как вика "Помощ!"

- Шест милиона българи викат така...

- Но този на всяка сричка плюе вода!

- И Юлиян Вучков прави същото, но още не е умрял. Напротив, откак отиде в оная телевизия, съвсем живна... Ако твоят човек почне да плюе диаманти, веднага влизам!

- Но той изчезна под водата. Какъв спасител си ти, бе?

- Виж какво, пенсийо! Писна ми да те слушам. Ето ти 20 лева, върви да го извадиш, а аз през това време ще ида да хапна, че е дванайсет и нещо.

След половин час спасителят се връща. И какво да види - на пясъка лежи страхотна красавица и бере душа, а върху нея седи пенсионерът и я целува в устата.

- Ей, старче, какво правиш? - притичва спасителят.

- Изкуствено дишане "уста в уста"!

- Дръпни се, това е мое задължение! - младият мъж го избутва настрани и опитва да заеме мястото.

- А-а, без тия ямболски номера! Ето ти обратно двайсетте лева и изобщо не се чувствай задължен...

Докато двамата се карат, красивата девойка отваря очи.

- Млади момко, ти ми спаси живота!

- Аз бях, аз! - изпъчва се пенсионерът. - Той отиде да обядва...

- Не го слушай, сладурано, а опитай да изкараш още малко вода! - намига дяволито спасителят и притиска едрите гърди на удавничката.

- Бих искала да ти се отблагодаря за това, което стори - въздиша красавицата. - Намисли си три желания!

- Ей, ти да не си златната рибка? - смее се спасителят. - Окей, искам да съм богат!

- Второто ти желание?

- Да съм мнооооого богат!

- А третото?

- Супер богат!

Девойката му подава няколко метални обръча от стара бъчва.

- За какво ми е тая ръжда?

- Напълни обръчите с фирми и ще си супер богат!

- А за мен? - проплаква възрастният гражданин.

- Ето нещо и за теб, старче!

- За какво ми е това ключе?

- Да си заключваш вечер ченето, да не ти го открадне баба Яга! - смее се спасителят, но красавицата го прекъсва:

- Това малко ключе е от голямата яхта на Доган. Пожелавам ти, дядо, да изкараш незабравима ваканция. И не вярвай на спасители! Нито в цъфналата ръж, нито в прецъфтялата коалиция. Ако чакаш достойно здравеопазване или безплатна почивка за пенсионери, ще ти трябват още два живота...