- Сивриеви от осмия етаж си изсипват пепелниците от балкона - ме уведомява Панайотов от IV вход и прибира ядосано бития пул.
- Чак днес ли го разбра, бе? - правя капия на подстъпите пред моето поле.
- Видиш ли? Мърсим, освинваме и после се оплакваме от Бойко Борисов, че не можел да изчисти столицата. Няма да я бъде!
- Е, има нещо романтично в разпльоскания на плочките фас. Както пише моят приятел Юз Алешковски: "Я увидел окурочек с красной помадой и рванулся из строя к нему."
- Те там в тайгата всички руснаци да си изсипват пепелниците, пак няма да се усети. Сибир е това, не е София. Сибир на фасове не вярва!
- Бе и в Сибир за фас са яли бой през зъбите, Юз го пише: "Десять суток кровавыми красил губами я концы самокруток своих."
- Виж какво, боклукът е световен проблем! Най-известният антиутопист на 60-те Луис Мъмфорд пише: "Какво произвежда нашата цивилизация освен боклуци?" Прочети Ерих Фром, Освалд Шпенглер, Леонид Замятин и ще разбереш. За боклука са писали оди Петрарка и Шели, Бетовен е викал на вуйчо си "Боклук такъв!"
- За Бетовен не го знаех - признавам си коректно.
- Та както ти обясних преди малко, боклукът е световен проблем! - поучава ме той. - Съвсем не случайно един от вариантите е да извозваме софийските отпадъци на шлепове до Германия. И реципрочно ще внасяме техен боклук. Нали вече сме една огромна държава? Без мито ще ни струва само около 130 милиона евро.
- А германецът, какво, съгласен ли е? - се правя на учуден.
- Швабите са ахмаци, бе, комшу, ще го вземат и "Явол" ще викат. И пак ние ще сме на кяр, щото техният боклук е по-чист от нашия, почти първа ръка.

- Не е ли по-хубаво да вдигнем един кокетен завод за преработка на отпадъците и по този ефективен начин да решим регионалния аспект на глобалната отпадъчност? - разсъждавам на глас,- Както някога го е мечтал огняроинтелигентът: "Ще строим завод. Огромен завод. С яки бетонни стени.

Мъже и жени, народ, ще строим завод за боклука!"

- С мечти работа не се върши - отсича Панайотов. - Заводът е последна грижа. Що ще си хабим инвестициите, като можем да изстрелваме боклуците в космоса, да ги рекуперираме, да произвеждаме самоизгаряща хартия, да отглеждаме бройлери със саморазтворими кости, какво ли не! И обратно, какво ли да!
- И саморазтапящи се танкери, нали? - питам културно и междувременно сломявам съпротивата му. Така и не я научи, ваджишката. Пък и само табла играе, това тапа, това гюлбара, това челеби, това еврейска табла, дето аз съм ги измислил от векове, никс и нанай, амсалак, чирашка му работа.
А аз световен проблем като проблема за експанзиращата глобална отпадъчност съм седнал да анализирам с него.