Знам, че е недемократично, но миналата седмица упражних натиск над независимата съдебна власт. Понеже се оказах на една маса със съученика ми Гошо Тъфталака, сега много главен съдия. Викам му:

- Тъф, кво правите вие в съда, бе? Вземете поне един държавен далавераджия в затвора да вкарате! Човек остава с впечатление, че сте съд само за да защищавате човешките права на бандюгите.

А Тъфталака се обижда, на чест се докача:

- Как можеш и ти като последен жълт драскач такива да ги плещиш? Българският съд стриктно спазва буквата на закона!

- Добре, де - викам му, - оня тарикат, дето приватизира Окръжна банка, него що не го вкарахте в затвора? Такъв навсякъде, от Англия до Бангладеш, директно в кафеза кацва, а тука, гледам го, цепи по София с джип като автобус...

- Щото спазваме буквата на закона! Затова! Известно ли ти е, че законът за приватизациите изисква, когато обвиняваш определено лице в неправомерност, да приложиш точни данни за неговата личност? Да оставим, че в обвинителния акт са писали, че обувките му са 43-ти номер, а той носи 42.5; да не обръщаме внимание на посочената данна, че има бенка под лявото око, а тя е почти до ноздрата; ами сбъркали и името му! Писали го Григори, а той е Григорий. Ми той утре ще ни съди в Европейския съд за правата на човека за уронване на престиж чрез "Й"! Върнахме материалите за доразследване.

- И какво стана?

- Ами стана това, че съпартийците му промениха закона и делото беше прекратено.

- А ония двамата бандити, дето цяла България побъркаха, защо те още са на свобода? - не се предавам аз.

- Ама, Шинка, дай да се разбереме - нервничи Тъфталака. - Буквата на закона не позволява да съдиш болни хора! Буквата на закона повелява да изчакаш лицето да оздравее и едва тогава можеш да дадеш ход на делото. Как ще ги съдиш тези двамата, като до единия постоянно стои адвокатът му и със затоплена кърпичка му бърше носа, а другият ти носи чаша урина и в нея е камъкът, дето го е изпикал сутринта...

- И кво?

- Кво... Не спира тоя нос да тече, а оня е надонесъл камъни, колкото да павираме двора на Съдебната палата.

- Добре де, а Цеко Талпата, той пък защо се измъкна? Що поне него не шамаросахте с поне двайсет години с първоначален строг режим? Хем пълен запис на убийството ви представиха. Някакъв случаен минувач го направил. Цяла България го видя, защото всички телевизии го показаха...

Леле как светнаха очите на Тъфталака, как се изпъна гордото магистратско тяло и как пред очите ми с половин метър по-висок стана...

- Не си осведомен, приятелчето ми! По това дело имаме присъда! Строга, но справедлива! Дадохме пет години ефективно на оня, случайния, дето е правил видеозаписа на убийството! Буквата на закона казва, че никой няма право да снима някого без изричното негово съгласие!

Ех, тия закони, като ги хванеш, та от алфа до омега...