Слънцето жареше с отвесни лъчи централния пазар на Кайро. Продавачи кресливо предлагаха зрели пъпеши, купувачи се пазаряха за чепка грозде, сред тях щъкаха пъргави момченца, които разнасяха подноси с чай от джоджен... В това пъстро множество един мъж, облечен в бяла джалаба, се опитваше да се движи като местните. Макар да ситнеше в ритъма на известния в миналото хит Walk like an Еgyptian, той трудно би могъл да се пробута като такъв. Защото бе роден в Англия и носеше името Бонд, Джеймс Бонд.

Специалният агент спря до сергия с портокали и внезапно се обърна. И видя опашката си - мъж в тъмен костюм се залепи до маса с мандарини и ги заопипва, сякаш ще ги купува.

Бонд знаеше как да се справи. Беше го отигравал хиляди пъти. Без да бърза, той хлътна в една тясна уличка. Преследвачът хлътна след него и в безистена се натъкна на железен юмрук.

- Едно! - взе да брои Бонд и поглади железния си юмрук, който бе пратил непознатия в нокаут. Нокаутът излезе нокдаун, защото преследвачът се свести още на осем. - Кой си ти?

- Ганев - представи се непознатият. - Агент Ганев от българското разузнаване.

- Ти ме лъжеш, Ганев! - подложи Бонд всичко на съмнение. И приложи един от специалитетите си, стискане на противника за гушата.

От своя страна противникът приложи служебна карта. Според документа, той действително работеше за разузнаването в София.

- И защо ме следиш, Ганев?

- Такава ми е задачата. Правя го от 25 години.

Агентът на британските тайни служби отново се изпълни със съмнения.

- Задачата ти е да следиш английски разузнавачи?

- Да - потвърди Ганев, като разтриваше врат. - Английски и американски агенти... Всякакви агенти на империализма.

- Империализъм... - замисли се Бонд върху тази дума от времето на Студената война. - Вече няма империализъм, Ганев. Няма я Студената война.

- Как така? - беше ред на българина да не повярва.

- И Берлинската стена я няма! Ти не знаеш ли? Не четеш ли вестници?...

- Не знам арабски - сниши се Ганев.

- Ние с вас, българите, сме съюзници - продължи Бонд ограмотителната лекция. - Приехме ви в НАТО, влязохте в Европейския съюз...

- Не може да бъде - недоверчиво го гледаше българинът.

- Вярно е, Ганев - дружески го разтърси Бонд за рамото. - Ти не трябва да следиш мен, а руснаците!

- С руснаците добре си пийваме - каза неуверено Ганев. - Тук, в Кайро, трудно се намира водка, а при руснаците винаги има. Що да ги следя?

Бонд бе хладнокръвен, но този път кръвта му кипна.

- Абе ти да не си идиот? Какво правиш в Кайро?

Ганев го погледна с чисти очи и изрече съвсем чистосърдечно:

- Служа на българското разузнаване! Забравиха ме тука... Чувам, в София ставали някакви промени в службата, но не съм се интересувал... Че защо да се интересувам? Имам шест месеца до пенсия, тогава ще си ида в родината, за да отглеждам пчели.

Агент 007 се почувства глупаво.

- Пчели... Като Шерлок Холмс? Изчезвай!

Българският разузнавач Ганев стана от земята и оправи демодирания си костюм. На ревера му се беше лепнала доматена люспа, която му седеше като медал за храброст. Бонд посегна да махне люспата, но Ганев търти да бяга.

- Ела ми на гости в България, Бонд - се чу гласът му. - Ще те черпя с мед!