Поетът получи голямата награда за литература за 2003 година на Софийския университет "Св. Климент Охридски". |
"Бих определил Константин Павлов като последния просветител - скептичен просветител; човек, чийто опит стига обертоновете на мистическото, без да води до суеверие, и човек, който подлага настоящето на радикална критика, без да напуска териториите на духа - пише в своя студия Ани Илков. - Няма друг, който да е стоял с такава житейска и творческа твърдост в защита на свободната мисъл, творческото въображение и автономията на изкуството в България".
Факт е, че признание Константин Павлов намира първо в чужбина. У нас той остава неразбран донякъде и много повече самотен. През 60-те години му е забранено да публикува, не е допускан до киното, пиесите му се поставят трудно. Стиховете му се разпространяват преписани на ръка, като заклинания. Едва през 1975 г. получава разрешение за работа в "Българска кинематография". През 1983 г. по повод 50 г. от рождението му е издадена книгата "Стари неща" със стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във в. "Литературен форум".
Големият мълчаливец на българската поезия, чиито не толкова много на брой стихове обаче викат и крещят, винаги бягаше от шумотевицата на деня, без да търси показност и публично признание. Но читателите сами откриха и тепърва ще откриват таланта на един от най-прочувствените ни лирици. Стиховете на Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. Носител е на националната награда за поезия "Никола Фурнаджиев" за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда "Христо Г. Данов" (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество у нас и на Националната награда за поезия "Иван Николов".
Поклонението пред Константин Павлов е на 30 септември от 14.30 ч. в ритуалната зала на Централните софийски гробища.