Отдавна усещам, че нещо не ни е наред, ама все съм се заблуждавал, че самото въпросно усещане не е наред. Сега вече знам със сигурност, че усетът ми е предусещал абсолютно погрешно евентуалното ми усещане.

Знам го благодарение на Николай Георгиев, началник на Главния инспекторат (каквото и да означава това) към Министерския съвет (каквото и да не означава това). По Дарик радио той обясни, че проучването на "Трансперънси интернешънъл", което обяви България за най-корумпираната държава в ЕС, измервало усещането на хората, а не реалното състояние.

- Ми да! - увери ме един приятел, бизнесмен. - Точно така. Такова чудо просто няма начин да съществува, явно става дума за някакви антиправителствени усещания. Ето, примерно, усещам аз, че подавам документи за конкурс, обществена поръчка, асфалтиране на павирания път Момин проход - Белово и павиране на асфалтирания път Белово - Юндола. Усещам, че моята оферта е най-добра. Усещам, че при мен идва депутатът Лелемалев. Усещам, че ми иска 50 000 евро, иначе съм щял да видя обществена поръчка на мук, въпреки най-добрата оферта.

- И ти какво, даде ли му ги? Пардон, усети ли, че му ги даваш?

- Ми да! Усещам, че "Ми", усещам, че "Да".

- Какво "Ми" и какво "Да"? - задавам уточняващ въпрос.

- Какво "какво"? - усещам, че се е раздразнил. - Усещам, че му ги дадох, къде ще ходя, иначе непрекъснато ще усещам, че нямам нищо за ядене. Ама това не може да бъде вярно, няма начин, това не може да е реалното състояние на нещата в милата ни родина, това са само усещания, разбираш ли!

Усещам, че се опитвам да го разбера. Усещам, че нещо не ми достига.

И после усещам, че си спомням: оня ден усещам, че карам вектрата по направлението София - Пловдив. Усещам, че поне една трета от билбордовете не са собственост на мутри. Усещам, че гъмжащите по магистралата проститутки едва ли си делят приходите с полицията. Усещам, че ме спира намръщен катаджия. Усещам, че не съм направил никакво нарушение. Усещам, че той ми разглежда документите и си мърмори под носа: "Еми сега какво ще правим, ще се глобяваме ли, що ли?" Усещам, че ровя в джоба за петдесетина лева. Усещам, че му ги подавам.

Не, не, усещам, че трябва да спра да усещам такива лоши неща! Иначе ще взема да затъна в едни злонамерени усещания за заграбени имоти, разбогатели корупционери, далавери с външния дълг, концесионерски подкупи около магистрала "Тракия", хайдушко пилеене на бюджетния излишък, к'во ли не...

И изведнъж се сещам. Тоест усещам, че се сещам! Министерският инспектор е поклонник на клонящия към солипсизъм субективен идеалист Джордж Бъркли. Външният свят не съществува реално, казва оня още в 18-и век. Светът е чисто и просто комплекс от моите усещания. Диксит.

Корупцията в България не съществува реално, казва Георгиев в 21-ви век. Тя е комплекс от нашите усещания. И той диксит. Даже два пъти диксит.

Без да усети, че в своя "Трактат за принципите на човешкото знание" любимият му ирландец пише: "Далеч по-голямата част, ако не и всички от онези трудности, които досега са препречвали пътя към познанието, се дължат изцяло на самите нас - че ние първо хвърляме прах, а после се оплакваме, че не виждаме."

Ей, Бъркли Георгиев, стига си хвърлял прах!