Вътко Господинов Грабещлиев е бизнесмен. Ама не бизнесмен - тинтири-минтири, като аналфабетите, дето се надовлекоха от села, паланки и физкултурни салони, а печен! Та Вътко има повече брутен продукт от целоелекторатния и по редица показатели отдавна е затворил всички глави. Така де - главите, които му пречеха.

Нещо повече - той еднолично си е влязъл в Евросъюза е-хееее, откога-откога! Още по времето на омразната диктатура, когато беше прост външнотърговски съветник и в знак на протест девет години не беше се вясвал в България! Само пишеше сводки и донесения. Чат-пат някой телефонен разговор. Не стига, че им живея, ами и на крака да им ходя, къде го дават? - беше неговата философия от онова време. И те му идеха на крака - с булки, с любовници, с деца и внучета, и просто на покупки.

Иначе беше услужлив по природа, що услуги е направил! И всичките му се вменяваха в заслуги, че и в ордени. Ама пък знаеше най-лъскавите магазини, къде върви сезонно намаление, най-добрите стрийп-барове, имаше си и списъче с подбрани компаньонки - скромни и на икономични цени.

Нищо чудно, че Грабещлиев бе и в първите редици на Реформата! Та постановление 56, кой го съчини?! Даваше добри съвети. И почти безплатни. Той сътвори заемите в долари, които се връщаха после в девалвирали леи. Но, за да сме справедливи - едно към едно! Вземаш долар - връщаш лея. Няма да шикалкавиш! Що ноу, що хау! РМД-тата, също. Схемата - предприятие за един долар. И честно си го даваш! Нарязваш каквото има за скрап, машините - за износ. Че и от бетона маорите изчоплят после желязото - нищо не се губи! Фиктивно износче, помощчици от чужбина, банчици, студентски кооперацийки, фондацийки, застрахователни фирмици.

Виж, Вътко е патриот. След промените куцо и кьораво се юрна навън, а той се прибра в милата, родна страна. Само на жена си сподели, че никъде не може да изкарва толкова пари, колкото тука! Тя си остана в чужбина, веднъж годишно се срещат за по седмица на вилата в Малибу. Хем не си пречат, хем не си омръзват. Милата - помага с каквото може!

Само няколко жалки неблагодарници го издъниха - заради тях плъзна слухът за кредитни милионери и други подобни - ама то бива, бива скръндзалък, ама заради няколко хиляди леи да си плюеш на системата, не върви! То и заради тях ни набутаха в един кюп със северната съседка, ама нейсе...

Та, чу Вътко оная смешка, дето Форбс-отец се изтъпанил, че броил на бразилците един милиард долара. Подир чак уточнил, че ги предоставил във формата на съвети. И грейна. Че Вътко Господинов Грабещлиев колкото е съветвал, колкото услуги е направил, колкото хора и кадри е създал с едно голо ноу-хау - че те нямат чет! За всеки случай измъкна от сейфа тайната дискета с имената и досиетата - понаброи само от най-важните едно градче колкото Елена! Ами само тия Въткови инвестиции си бяха бая повече от милиард в зелено. Пък и неговите продукти не бяха от неплатежоспособните. И Вътко захвана да пише ес-ем-еси! С молба да му погасят поне част от дълга. Само на най-близките авери пусна покани по факса - калесваше ги на учредяването на нова партия - "Форбса, България!" Така де, един реверанс - кво му плащаш?