- Световната финансова криза няма да се отрази у нас, уверявам ви! - изрече банкерът Х. в телевизионното студио. Оттам се излъчваше икономическото предаване "Нашите пари".

Това му изказване прозвуча авторитетно, но Стефан Стамболов се усъмни:

- Да, бе, да... - поклати скептично глава той, но зрителите не можаха да го видят. Защото бившият министър-председател на България не беше на екрана, а в във вътрешния джоб на банкера. Кротуваше си върху купюра на двайсетолевка в портфейл от крокодилска кожа.

- Какво имате предвид, господине? - засече го съседът му, поетът Пенчо Славейков, който гледаше сериозно от петдесетолевката. - Разполагате ли с факти или се заяждате?

В случая се заяждаше поетът. Сам той бе далеч от политиката и не обичаше политиците. Но Стамболов не му обърна внимание, а продължи:

- Сутринта бях в трезора на една банка. Срещнах моя позната пачка долари. Ама станала една слаба, сякаш е болна от анорексия. Викам й: да не си ходила на отслабване при доктор Емилова? А тя ми отвръща: не, отслабнах на "Уолстрийт".

- Брей! - цъкнаха останалите банкноти в отделението за "кеш" на портфейла. Даже няколко дебитни и кредитни карти се впечатлиха от чутото и премигаха с чипове.

- Вярно е! - обади се д-р Петър Берон от десетолевката. - Инвестиционни банки фалират в Ню Йорк...

- Бил съм до Чикаго - обади се сатирикът Алеко Константинов от стотачката. - И назад...

- Това го знаем... - прекъсна го Пенчо Славейков и тропна с бастуна си, защото не понасяше и славата на сатирика. - Сто пъти си го разправял... По-добре да чуем за световната финансова криза.

- Ква криза, кви пет лева! - каза на свой ред художникът Иван Милев от петолевката. - Кризата е финансова, значи ще засегне ония, дето имат финанси... Аз нямам!

- Я, тихо!... - скастри го поетът и се заслуша в интервюто, което продължаваше да тече в телевизионното студио.

- Банковата ни система е изключително стабилна! - продължаваше банкерът Х. в "Нашите пари", а Стефан Стамболов продължаваше да клати глава и да се съмнява.

- Че нали го помня тоя банкер от преди десетина години... - каза бившият премиер. - Тогава пак твърдеше така... Помня и кой колега управляваше по онова време... С днешния много си приличат.

Банкнотите около него се разшумяха при спомена за онова време. Стари купюри, по-големи от тях с много нули, им бяха разправяли за случилото се в края на 1996 в тая страна. Тогава банките фалирали, а инфлацията била галопираща... В галоп се носели и вложителите по улиците, чудейки се от кой банков клон да изтеглят спестяванията си.

- Нека населението да не тегли спестяванията си! - каза в заключение банкерът от телевизионния екран, а водещият на "Нашите пари" му благодари за участието.

- Какво да правим, Стефане? - попита доктор Берон, разтревожен за бъдещето. - Ти си бил държавник, дай ни съвет...

Бившият държавник понечи да отговори, но в тоя момент една ръка напипа портфейла, бръкна в него и хвана банкнотата с лика на Стамболов. Ликът на бившия държавник беше разменен за кутия цигари и бе захвърлен при купчина други банкноти в барчето на телевизията.

Може би там сега знаят какво да правим с нашите пари...