|
07 Октомври 2008 09:29
Българио, за тебе те умряха.
"Ако ги видиш, че тръгват масово нанякъде, оставаш там, където си и снимаш отдалече. Усетиш ли, че са те забелязали, бягай веднага! - Кои да тръгнат, зрителите ли? - Не бе, футболистите..."
На много места в страната, които са отдалечени и дори забутани и за които сте си мислили, че са обезлюдени, през уикенда можете да видите хора, играещи футбол. Условията са импровизирани, понятията „терен” и „трибуни” – относителни, но ако приближите, виждате прилично количество публика и състезатели, изцяло съсредоточени върху една-едничка цел. Да си тръгнат с победа, за да имат повод за самочувствие през следващата една седмица! Ако поостанете, понякога ще сте свидетели на рязка промяна в събитията на терена. Съдията инстинктивно вдига ръка и взема логично решение за определена ситуация. След това за кратко застива и после скоростно се отправя към най-необитаемата част на хоризонта. След него в състезателно темпо поемат останалите – първо играчите, защото са били най-близо, после част от публиката. Ако своевременно в гонитбата са се включили и полицаите, арбитърът може да отърве кожата.
Може би затова не е учудващо, че Малкия Маргин, бивш бос на СИК, срещу когото се води разследване за поръчка на убийство на трима души, наскоро бе картотекиран и направи бляскав дебют в "Чико", отбор от брациговското село Бяга. Той има футболна връзка покрай брака си зад решетките с дъщерята на бившия играч на "Левски" и треньор Георги Цветков-Цупето. Превъплъщението му възроди старите мили родни картинки с джиповете и масивните охрани край селския терен. Те бяха типични за 90-те, когато определени кръгове си имаха свои отбори, в които играеха, или просто подкрепяха – "Космос" (Бургас), "Олимпик" (Галата), "Верила" (Равно поле), "Ботев" (Лиляче)... С тях се свързваха т. нар. борци, каратисти, фигури като Трайчо Трендафилов-Манекена, нароченият от комисията "Кушлев" Иван Петков-Гуньо и други. За "Космос" се знае, че преди време другите отбори не искаха да му гостуват и той си печелеше домакинствата с по 3:0 служебно. Със "специален статут" се славят и отборите в Нови Искър, Елин Пелин, Бобов дол, Ихтиман, Дивотино, Самуил (Разградско).... Като дерибеи са известни и в "Левски" (Главиница, Силистренско). Срещу тях всеки отбор играе с респект. И ако някой си мисли, че българският професионален футбол е дъното на европейския, значи не е ровил по-надолу. Там качеството на играта вече не подлежи на нормален коментар, но пък емоциите са толкова специфични, че за да ги усетиш, трябва да ги изпиташ. Да се опишат е трудно. Именно те придават на мачовете в третия и четвъртия ешелон особен цвят и привкус.
Ако отидеш на "Левски" – "Беласица" или на ЦСКА – "Миньор", може и да си загубиш времето. Но ако посетиш областния финал в „Пиринската бундеслига” или в София-област например, шоуто и силните преживявания са гарантирани. Те са смисълът на „представлението”. Там никой от участниците – играчи и съдии, не гони кариера и няма претенции за спортни постижения. И публиката няма. Нейното желание е „да си го изкара” и „да си направи кефа”. На футболистите - да победят омразния противник от съседния град или село с всички средства. Те да са, не другите.
За всички, които не са посещавали подобни сблъсъци, ситуацията може да се обрисува със събирателния образ на Гацо Бацов, в изпълнение на актьора Красимир Радков. Телевизионният персонаж напълно се покрива като манталитет, реплики и жестове със средностатистическия участник в долните дивизии. Там футболът е с две лица – едното е забавно, с неподправена дяволита усмивка и намигане към ближния, с който заедно ще скроите някой кален номер. Другото е посинено от насилие. Това означава, че някой пак не е тръгнал навреме, когато е трябвало да бяга. По подобен повод е и размяната на репликите в началото. С тях дългогодишен футболен функционер и бивш партиен секретар на БФС даваше полезни съвети на фоторепортер в средата на 90-те години.
Хората, които не живеят в югозападна България, едва ли са наясно, че безспорно номер 1 в аматьорския футбол като зрелище и емоции е т. нар. „Пиринска бундеслига”. Това е Областна футболна група - Благоевград, или местната четвърта дивизия. Там нервите като цяло са най-оголени, повечето мачове се играят „на кръв”. Залогът не е непременно промоция, а да се вземат трите точки тук и сега. Един от последните инциденти е от пролетта, когато полицаи от Гоце Делчев потушиха опасност от масов бой в с. Копривлен, община Хаджидимово. След като на терена се оформя търкал, фенове на домакините преодоляват загражденията и се отправят към мястото на събитието. Като вижда накъде духа вятърът, реферът свири преждевременно края на мача, а полицаите сколасват да изчистят терена от запалянковците. При оттеглянето на отборите към съблекалнята обаче арбитърът енергично е изритан в бедрото от 64-годишен фен, вилнял наравно с другите задържани, които били наполовината на възрастта му. Едно от най-тежките побоища, което за щастие се разминава с летален изход, е на мач в Кресна. Там вбесеният технически директор на местния "Перун" – 130-килограмовият Валентин Драйчев, буквално се разхожда по тялото на съдията Иван Дуров, но за щастие не успява да стъпи на врата му. Същият Конан сега е полицай. А "Перун" вече си има сайт, посветен на неговите фенове. За броени дни той придобива огромна популярност, включително в чужбина. "Ултрасите в странство вече масово заделят част от трудно изкараните си пари, за да си купят лаптопи и така да бъдат по-близо до любимия си отбор", хвалят се във форума. Даже членове на английска групировка „Chester-London Kresnens“, в състав Джоната, Зайо и Жоро Дъвката, измислят благозвучен клубен химн:
"В Кресна има футболен тим,
"Перун" се нарича, трудно победим,
ние обичаме ги до един
Шеро, Лальо и Марин!"
Неформален лидер на "островитяните" е легендарният вратар на "Перун" от близкото минало Евтим Насков-Тимчо, осъществил преди време бомбастичен трансфер в "Барнет", патриотично подпомогнат от Джоната и Дъвката. Тимчо може да се приеме за реалния образ на Гацо Бацов. Последният, както знаем от телевизионната му легенда, след "Депортиво" (Лесичери) и "Бацова махала" преминава в "Челси". После обаче доброволно се връща в родината, отблъснат от глезотиите и мирогледа на английските футболисти и съдии.
Брутална сцена от "Пиринска бундеслига" предопределя и кариерата на международния съдия Крум Стоилов, свирил зад граница в бригадата на Христо Ристосков. Първоначално той бил главен арбитър, но на областния ½ -финал Михнево – Разлог в Симитли яде пердах и по приятелска препоръка на Съдийската комисия се преквалифицира край тъчлинията. Има и случки, които не са трагични, а комични. На Микрево – Ябланица страничният съдия Георги Гърчев, безмилостно подгонен от малка нужда, връчва безцеремонно байрака на близкостоящ зрител от публиката и се скрива в храсталака. След няколко минути се връща успокоен, взема си оръжието на труда и продължава ни лук ял, ни лук мирисал. Бой яде и арбитърът Й. Андонов-Окото, първи братовчед на национала и четвърти в света през 1994 г. Ивайло Андонов, а мястото отново е Копривлен. На мача с Мусомица агитка на гостите цъфва на трибуните, след като е била на сватба. В нея е и тромпетистът от оркестъра, който без да трепне отива до центъра и налага рефера с тромпета. Понякога, за да се спази регламентът и да не се лишава публиката от удоволствието, в ход влизат и фалшивите картотеки. На мача Склаве – Дамяница миналата година нередовни се оказват петима от домакинския отбор и двама от гостуващия. В друг случай сред картотеките по загадъчен начин попада и името на човек, чиито данни показват, че е 45-годишен, а такъв де факто няма на терена. За разлика от 90-те години и началото на сегашния век, през последните една-две години нещата се нормализираха и вече не е както преди, свидетелства спортният ас на в. "Струма" Стойчо Стоицов. Областта бе разделена на няколко дивизии, за да са по-къси разстоянията и често по 100-200 фенове придружават гостуващия отбор, но въпреки това инцидентите вече не са така масови. От доста време няма истински кръвопролития, уверява журналистът. Въпреки това югозападът остава най-невралгичен в очите на футболните функционери. А за определени мачове още дълго ще се разказва. Като този през пролетта на 2006 г., когато фенове и футболисти нападат рефера Стефан Апостолов на мача Кочан - Вълкосел. Потърпевшият е син на бившия съдия Апостол Апостолов-Поли, понастоящем кмет на Симитли. Апостолов-младши обаче е спасен от длъжностните лица и от полицай. Буферна роля в мелето изиграл и опитният страничен рефер Георги Томанов-Мами, предпазил шефа си. За да няма все пак хепиенд, голмайсторът на гостите Вл. Ашиков приключва мача с извадено рамо след сблъсък с противник. Колкото до самия Поли, през март той прояви рядка смелост и разкри корупционна схема. Кметът обяви, че му е направено неприлично предложение срещу 10 000 лева и нагоре да уреди мача на своя "Септември" от В група с “Чепинец” (Велинград). Признанието е направено след срещата, спечелено от септемврийци с 4:0. Апостол Апостолов е и човекът, който преди няколко дни направи стряскащото предложение членът на Изпълкома на БФС Христо Порточанов да стане шеф на Съдийската комисия, тъй като бил "независим". Впрочем, за Симитли хората от съседния дупнишки район са измислили специален поздрав в отмерено до последната стъпка стихче: "Слънце грее, дъжд вали, яж ми ку*о Симитли".
Едно от най-популярните имена на югозапад, което също се замесва в грозен побой срещу съдия, е на Иво Дойчев от "Ботев" (Ихтиман). Той е брат на фолкпевицата Алисия и съответно роднина по съребрена линия на национала Валери Божинов. Иво се оказва един от най-големите грубияни, с чести балтии срещу съперниците, но въпреки това съотборниците му уверяват, че извън терена бил твърде добро момче. Миналата есен завършилият в 73-ата минута Калабак – Изтребител пък дълго време се коментираше в Петричко. Припомняха си как фенове от Самуилово пребили футболист и треньор на гостите от Ново Делчево. Домакините отказали да си поемат вината и я прехвърлили на съдията и на футболиста на Изтребител Атанас Балкански, който си позволил да загрява за влизане току под носа на агитката на Калабак. След инцидента и двата отбора претендираха за служебни 3 точки. Преди 4 години пък спецченгета трябва насила да изкарат 600-те феновете на Дамяница от собствения им стадион преди мач с Микрево. Домакините имали санкция да играят на празни трибуни, но вярната им публика не се съобразила с нея. После се оказало, че и кметът не бил взел мерки за недопускането й на стадиона. Мачът Лебница – Логодаж пък е прекратен, след като при 3:1 гостите демонстративно напускат терена. Шефът на Логодаж обяснил, че санданската съдийска бригада в един момент е останала в числено намален състав, след като един от помощниците е „забягнал някъде в дерето”. Домакините се опитали в този момент да сложат свой човек за асистент-рефер и това преляло чашата. В този момент резервният вратар Велко Коюмджиев се опитал да търси тъчрефера, но полицаите го арестували по погрешка, тъй като не разбрали, че е футболист. При друг случай “Пирин-Барса” (Борово) престоява заключен в съблекалнята на стадиона в Брезница за около час след загубата с 0:3 от местния “Пирин”, обграден от гневни фенове. "Заложниците" от Борово напускат гоцеделчевското село с ескорт от специално пристигнало за целта подкрепление на органите на реда. Играчи от "Пирин-Барса" след това признаха, че едва ли повече ще стъпят в Брезница. Впрочем, подобна заплаха през пролетта на 2006 г. отправиха и множество отбори от Пернишкия регион срещу Дивотино. Те предпочетоха да приемат доброволно служебни загуби за неявяване, отколкото да гостуват тук. Доводът им бе, че там систематично унижават честта и достойнството им. Преди 3 години този буен отбор губеше при гостуването си в Ноевци с 0:5, при което негов състезател наби главния съдия Бисер Никифоров и автоматично резултатът нарасна на 0:8 служебно. Иначе Дивотино е място, известно с детските си литературни конкурси. Самият Перник пък е другият областен град, който крие във футболните си анали безброй случаи на насилие. Димитър Димитров-Каубоя, определян от мнозина като истински мъжкар, също е бягал позорно като четвърти съдия на мач на местния "Металург".
Корупцията има свой специфичен смисъл в аматьорския футбол. Тук тя се изразява по-често в това да достигнеш до финалния плейоф, след което да продадеш участието си срещу съперника срещу 6-8 бона, защото така или иначе нямаш база, с която да играеш по-нагоре. Подобен случай има с "Левски" (Крупник), а съмнения за подобна уговорка витаят и около плейофа за влизане в "А" група през 2006 г. между "Марица" и "Конелиано" (Герман). Ден преди този мач един от постоянните старши треньори в елита ни прогнозира успеха за аутсайдера "Конелиано" и позна. По подобен начин "Искър" (Лакатник) не се възползва от правото си да играе във "В" група и осребри сезона, продавайки лиценза си на "Драгоман". После набързо спретнаха нова регистрация, според която тимът се именуваше "Искър '2005", а с припечелените средства си осигуриха безметежно съществуване в средата на таблицата. Малко преди първенството обаче ги сполетя зла участ. Миналогодишните наводнения доведоха до свлачище, а игрището им бе затрупано от земна маса. От гара Бов обаче подслониха бездомния състав. Корупцията има и други форми. През 90-те, когато редактор в столично издание се обади, за да научи резултата от оспорван мач, от местната кръчма любезно го осведомиха, че в 89-ата минута е 0:0, но спокойно да пише, че е 1:0. Ама как?, учдил се колегата. Абе пиши, като ти казваме, мачът ще свърши 1:0, бе, отговорили му и наистина крайният резултат се оказал точно такъв.
В близката до Лакатник Мездра по-старите фенове още си спомнят големия скандал преди няколко десетилетия, когато вбесени от съдията, по-кибритлиите нахлули и го понесли с нескритото желание да го удавят в минаващата край тъчлинията река Искър. Опитът бил неуспешен, а в резултат Локомотив бил отстранен от участие до края на сезона и отишъл в по-долна дивизия. Реферът отървал давенето, но все пак отнесъл здрав пердах, когато ултраси го открили под легло в съдийската стая. После клетникът е преследван до гарата, но успял да се скрие във влаковата тоалетна. Пак свидетели на старите мачове на мездренския тим си спомнят как преди време първият ред на трибуните бил току до самата тъчлиния и се случвало страничният съдия понякога да се спъва в крак, услужливо протегнат напред от някой зевзек.
Малцина съдии при такива обстоятелства успяват да запазят правилен разсъдък и да реагират по някакъв начин. Направо герой е реферът Мустафа Мустафа, който през пролетта на мача "Локомотив" (Самуил) – "Левски" (Подайва), вече пребит, се съвзема и показва червени картони на побойниците си. Някои неща обаче не ги помня, признава той след последния си съдийски сигнал.
Най-големият успех, записван в родния футбол от селски отбор, пък гордо принадлежи на "Олимпик" (Галата). Върхът, постигнат с влизането в "А" група и победите над "Левски", "Локо" (Сф) и равенството с ЦСКА, се свързва с престоя в клуба на борците Страхил Димчев и Станислав Танев-Камилата. Междувременно отборът е приютен в Тетевен и напуска терена в Галата, който е известен със силния си страничен наклон и с това, че ако те подгонят, няма къде да избягаш. Интересно е, че Танев, въпреки своя огромен торс, е един от голмайсторите на "Олимпик" до влизането на отбора в елитната група, след което точният му мерник тотално се срива. Подобен подвиг се опита да направи и великотърновското селце Лесичери, но силите му стигнаха само до ниво "Б" група.
|
броил кинтите, ама получил сърдечна криза 
малко ли е? 
. 
