Седим с Гаро в кварталната кръчма, жулим неква шкльокавица, от чиито изпарения хлебарките обръщат корем, а сервитьорката танцува нещо средно между румба и кючек, подобно на Алисия преди да я изгонят от шоуто.
- Човекът, брат ми, е едно сложно изречение с безброй правописни грешки! - въздъхва Гаро и гаврътва едър гълток.
- Сложно изречение с изядено "и" кратко и заспал народ! - допълвам аз. - Виж ги германците! Нямат грам чувство за хумор, пък откриват музей на хумора. А ние, понеже спим, си имаме празник на будителите. Ала де ги? Ни будител, ни будилник може да спре "Голямото хъркане"!
- Прав си, братко, тотална криза настана! - хвърля вестника Гаро. - Индексът "Дау Джоунс" паднал с цели 8 пункта. Това означава, че изкупната цена на велпапе в кварталния пункт ще падне с 3 стотинки. Докъде я докарахме?! Дори боклукът ни е вързан с американската икономика!
- Така е, Гаро! Вероятно затова правителството реши да освободи от ДДС американските бази в България. Оставиха лекарствата и учебниците с данък убиец, само за натовските рейнджъри - изключение! И като иде Джон при родна проститутка, тя ще му прави фелацио с отстъпка заради ДДС-то. А на теб и мене - двойно, за да си избие загубата...
- Брат ми, тя цялата ни държава се държи като шавлива невеста. Отдавна е дезертирала от най-елементарните си задължения, а иска от нас да я обичаме на инат. Че к`во да й обичам? Целулита от мазни държавни служители ли, корумпирани до мозъка на костите? Двойната й гуша от нагушили се ченгета или окосмените й брадавици, наречени здравеопазване и социални грижи, за по-изискано?!
- Тъй е, Гаро. Магистратите си вдигнаха заплатите със 700 лева, а народът мре не само от глад, а и от безнаказана престъпност. Вместо да вкарат в затвора шофьора убиец, осъждат близките на убития да платят разноските по делото! Това го има само в България...
- А бе, брат ми, вече ми писна! Ще поискам политическо убежище в зоопарка! Там поне редовно ги хранят. И парното не им спират. Завчера съседът Пешо...
- Кой Пешо? Стоянов?
- Не бе, пенсионерът от долния етаж, знаеш го! Дето Масларова го води на море и хвана дифузен отит с двойна пневмония. Та той, завалията, завчера попълнил бройката на лемурите в зоологическата градина, понеже титулярът им умрял от старост. Единственото му задължение е от време на време, когато има туристически групи, да хваща бананите, които му подават през клетката, и да ги яде.
- Че какво по-приятно задължение от това, давай да се записваме.
- Обаче бройката за маймуни е изчерпана! - отсече Гаро. - Има по едно вакантно място за тарантула и алигатор. Тарантулата живее в маломерно жилище с още двайсет вида паяци и стоножки...
- Мразя паяци! Каква е офертата за алигатор?
- Едностаен с южно изложение и джакузи, ядеш и спиш...
- Супер!
- Но ще трябва да споделяш жилището с крокодилката Маруся. Хищна е, но няма зъби. Ако те погълне, винаги можеш да излезеш от ситуацията. Но трябва да си носиш ножче. Освен това е болна от Алцхаймер и понякога забравя да яде...
- По-добре крокодил с Алцхаймер, отколкото политици с множествена склероза! Давай документите!
На другия ден зоопаркът ги посрещна с огромен транспарант на входа:
"Поради огромния интерес приемът ще става с конкурс. Кандидатите да са здравноосигурени и да не са боледували от птичи грип. Умението да цвилите е предимство."
