През последните години спортните фенове по света станаха свидетели на множество смъртни случаи по време на състезания. Най-скорошният бе във вторник, когато 19-годишният руски талант в хокея на лед Алексей Черепанов загина, след като се блъсна в съотборника си - чешката легенда Яромир Ягр. Сърцето на момчето спря и то издъхна, още преди да стигне до линейката. За съжаление, случаят с Черепанов не е единствен в историята. Смъртта и спортът напоследък вървят ръка за ръка. Ето още подобни случаи, като умишлено в тях не са включени рискови спортове, като автомобилните, мотоциклетните и алпийските ски.

-------

Първият известен трагичен случай по време на състезание е преди повече от век. През 1886 г. английският колоездач Линтън умира заради предозиране с триметил. Той влиза в историята и като първия спортист, починал заради употреба на допинг.

Почти 100 г. по-късно - през 1978-а, руският колоездач Григорий Радченко колабира и умира по-време на гонка от държавното първенство на СССР. Причината за неговата гибел е прекалено горещото време. През 1995 г. смърт имаше и в най-елитното състезание по колоездене - Обиколката на Франция. Италианецът Фабио Казартели пада и си удря главата в едно от бетонните блокчета край пътя, обозначаващи изминатите километри. Дори каската не помага и Казартели умира, още преди да дойде лекарският екип. В състезанието "Париж-Ница" пък Андрей Кирлильов (Каз) също удря главата си при падане и умира по-късно в болницата.

През 1980 г. Елена Мухина, абсолютна световна шампионка в гимнастиката, счупи шийните си прешлени на тренировка преди олимпиадата в Москва `80. Тя остана прикована към леглото 26 години, а МОК я награди за "борбен дух". Мухина почина през 2006 г.

Две години след игрите в Москва при трагичен инцидент почина и олимпийският шампион на шпага Владимир Смирнов. На световното първенство в Рим през юли 1982 г. състезателят на СССР се изправя срещу Матиас Бер от ФРГ. Шпагата на германеца обаче се чупи и минава през маската на Смирнов, промушва окото му и навлиза в мозъка. Животът на руснака е поддържан изкуствено в болница цели 9 дни, само защото никой от организаторите не иска той да издъхне преди края на първенството. Заради този инцидент маските на фехтовачите, а и връхните им облекла вече се правят от много по-здрави материали.

В цяла поредица могат да се изредят трагичните смърти на боксьори. Сред най-нашумелите случаи е този с корееца Дук Ку Ким. През 1982 г. той умря 5 дни след като бе нокаутиран от Рию Мансини (САЩ) в среща за световната титла. Ким получава тежък кръвоизлив в мозъка вследствие на ударите. Французинът Давид Тийо изпада в кома след кроше в челюстта, нанесено от Теренс Али (САЩ). Тийо умира същата вечер. По същия начин загива и индонезиецът Дони Марамис, получил силен удар от съперника си Стенли Катало (САЩ). Пак след силно кроше въобще не идва в съзнание филипинецът Мануел Саяс през 2002 г. Същото се случва и с мексиканеца Мартин Санчес през 2005-а. Той изпада в нокаут по време на двубоя с руснака Рустам Нагаев и губи. След обявяването на Нугаев за победител лекарите преглеждат Санчес и му казват, че е добре. Минути по-късно мексиканецът започва да върви на зигзаг, но успява да се добере до дежурната линейката. Лекарите не успяват да го спасят, дори и след мозъчна операция.

Вследствие на черепно-мозъчна травма през 2001 г. от този свят си отива и вратарят на ЦСКА (Москва) Сергей Перхун, който получава силен удар от противников играч. Перхун издържа пътя до болницата, но там издъхва.

На 20 ноември 1995 г. от инфаркт умря фигуристът Сергей Гринков. Заедно с партньорката си Екатерина Гордеева той спечели две олимпийски титли - от игрите в Калгари `88 и Лилехамер `94, а освен това има и 2 световни титли. Двамата бяха обявени за най-красивата двойка във фигурното пързаляне.

Странни обстоятелства придружават смъртта на хокеиста на "Лада" Вячеслав Безукладников. Той е на подготовка с тима си в България, когато изпада в безсъзнание, от което не излиза. По-късно лекарите откриват, че има цироза на черния дроб и бъбречна недостатъчност, неоткрита от никого въпреки всички медицински прегледи, през които преминават спортистите.

Един от най-известните трагични смъртни случаи е този с камерунския футболист Марк Вивиан Фо, който почина от сърдечен пристъп по време на мача с Колумбия от турнира за Купата на конфедерациите в Лион (Фр) през 2003 г. Смъртта на Фо шокира всички. В негова памет клубът му "Манчестър Сити" оваканти №23.

Не бе минала и година след гибелта на Фо, когато на 25 януари 2004 г. унгарецът Миклош Фехер от "Бенфика" също падна на терена в несвяст. Въпреки усилията на лекарите 25-годишният нападател почина също от сърдечна недостатъчност, преди да стигне до болницата.

В съня си умря грузинският национал Шалва Апхазава. Тялото му бе открито в тренировъчната база на украинския "Арсенал". Диагнозата на лекарите - сърдечна недостатъчност. Този клуб загуби още един от играчите си по подобен начин. Става въпрос за 17-годишния Андрий Павицкий, който получи сърдечен пристъп на 29 февруари.

От инфаркт почина и бразилецът Сержиньо, но не този от "Милан", а от "Сао Каетано". 30-годишният футболист рухна на терена в средата на второто полувреме от мача срещу "Сао Паоло" на 27 октомври 2004 г.

Последният известен случай на футболист бе с Антонио Пуерта. Защитникът на "Севиля" издъхна на 28 август 2007 г., след като 3 дни по-рано падна в безсъзнание на мача срещу "Хетафе". Пуерта, който спечели 2 купи на УЕФА с тима си, страдаше от сърдечен порок.

Разбира се, не можем да не споменем, че причината за всички тези сърдечни удари се крие и в лекарствата и хранителните добавки, употребявани от спортистите.

В България също има смъртни случаи на спортния терен. Наскоро - на 21 септември, по време на почивката на мача от северозападната "В" група между "Аксаково" и "Преслав" 18-годишният футболист на домакините Станислав Николов колабира и си глътна езика. Той почина на път за болницата, а от тима обясниха, че не е имал оплаквания преди срещата.

По трагичен начин загина казанлъшкият колоездач Георги Коев, който бе блъснат от кола по време на тренировка по пътя между Сливен и Казанлък през 2003 г. Подобно нещо се случи и с 16-годишния Жельо Желев от колоездачен клуб "Несебър", който бе буквално отнесен от шофьор на "Ауди А4" близо до Ахелой.