Извика ме главният, дръпна от пурата си луксозен дим за около 9 долара и каза:

- Дъбоглавов, бягай на улицата да търсиш житейска история!

- Шефе - казах аз, - извинявай, но знаеш, че на мен стихията ми са показните убийства и неволните самоубийства. Да иде Кретенска, тя е по светския живот и проститутките.

- Кретенска прави репортаж за близнаците, които в момента фолкдивата Буца зачева от бизнесмена Емил Боев. На улицата ще идеш ти! - главният глътна уиски в количество, което би убило малък паламуд. - Отиваш, скубеш с пълни шепи от живота и хвърляш на първа страница! Ясен ли съм?

- Ясен си, шефе! - ударих неволно токове и потиснах желанието да го поздравя с изпъната напред ръка.

На улицата, какво да ви разправям, си е ужас - мръсотия, простотия и прекалено много паплач. Задръстването започваше току пред прага на редакцията и се губеше отвъд гюбек-клуб "Тюйлери".

Почуках с пръстен по стъклото на най-близката кола. То се смъкна плавно като полата на манекенка в луксозна компания.

- Кво чукаш ти, бе - извика шофьорът като човек на две халюциногенни гъби и три часа задръстване.

- Ще правя репортаж - бутнах му диктофона в муцуната.

Онзи се облегна небрежно на прозореца, с другата ръка започна да гали кожения волан:

- Здравейте от задръстването!

- Разкажете ми за вас и за вашия живот. И не пестете пикантни подробности!

- Задръстил съм се с моята лимузина на супермясто! Ей го парка - какво повече му трябва на човек? Тревичка, дървета, гугутки, млади майки, природа, така да се каже.

- Кажете за вашата лимузина - колко вдига и какви мерзости извършихте, за да я придобиете? И не пестете пикантни подробности!

- Не можете да си представите колко е скъпа! За нея би трябвало да ми дадат поне пет години. Триста конски сили! Вдига 280 километра в час! По документи, де, щото в задръстването се движим с 5 километра в час, само веднъж вдигнах 8, ама за малко. Ускорява от нула до сто километра в час за седем секунди! Това по документи, де, щото казах ви каква е максималната скорост в задръстването.

Той се вгледа през предното стъкло и трепна:

- Май ще мръднем напред... - провря глава през прозореца. - Айде карай, бе, келеш! Кой ти даде книжка? Ходи се задръствай на село, бе! Да се задръстват на Околовръстното! Какво се бутат при хората?

Колоната се премести една наденица място напред и пак спря.

- В този напрегнат живот как избирате къде да се задръстите с автомобила си? - попитах. - И не пестете пикантни подробности!

- Аз се задръствам само на престижни места. Край парламента. Край университета. Край операта много обичам да се задръствам. Задръстиш се край операта и слушаш как певиците пеят. Понякога и аз пея с тях - той се прокашля като двайсетгодишен "Икарус" и запя - Кен-ли-були-були-бу-да-а... - После стана неспокоен, огледа се и дръпна ръчната спирачка. - Аз сега ще притичам до храстите в парка, нещо работа ми се отвори, хайде, чао.

Моят човек притича между колите да си върши работата в храстите, аз пък притичах обратно в редакцията да върша същото на първа страница...