Дъвката, тъмните очила, яката. И бутнах вратата с камбанката. Наложи се да прочистя без нужда гърло в огласяното от трели магазинче.
- Драго ми е - изникна отникъде спретнат плешивец. - Добре дошли в дивния рай на пернатите! Славейко, дипломиран орнитолог. Нещо специално ли търсите?
Забравяйки за тъмните очила над носа си, намигнах в знак на съгласие и ръката му увисна във въздуха.
- Канарчета, предполагам? Много се търсят напоследък. Дето се вика - тук дипломираният орнитолог Славейко внезапно извиси тенор: - Блууу канааа-ри...
- Тцъ! - прекратих попконцерта му аз.
- Значи, канарчета - тцъ!... Папагалчета? Съвсем пресни са, днес ги докараха с чартъра от Джакарта. Хиацинтови имам. Или говорящи? Ама като ви казвам говорящи, искам да кажа, че бетер депутатите мелят, нали... А имам и неговорящи - като заврени зетьове, господине...
- Казах "тцъ"!
Плешивецът посърна:
- Значи и говорящи - тцъ, и неговорящи - тцъ... За детенце ли търсите, да прощавате?
- За детенце - баба ти! - сбърчих го окончателно.
- Мушитрънчета, значи, да не предлагам... Папуняци имам два броя? Тцъ!... Или щиглеци? Щиглеците хич не са придирчиви, почти не ядат тия божески птички...
- Птичка ти лелина - процедих през дъвката.
Славейко зацикли:
- Сова имам една. Блатна. Само дето леко е препарирана... Ама е, тъй да се каже, мечта за самеца - мълчи като пукал.
- А, а! - тикнах подсказващо палец в шкембето му.
- А, значи! - почеса се оня. - На господина явно му трябва екземпляр от по-едричките...
- Ъ-ъ.
- Ъ-хъ, значи? Ами, доколкото схващам, господинът иска нещо по-така, нещо по-едричко, нещо, което да не досажда като съпруга и като совата да не е дневна птица...
- Йееес! - издишах си нервите без остатък.
Орнитологът замря. Измери ме изпитателно:
- Последвайте ме, господине!... Веднага трябваше да ми кажете - и с рязък жест отмести прашната кадифена завеса. - Ей ги вашите птички, господине. Супер нощни птици, ваксинирани срещу птичи грип!
Плювнах дъвката: три нощно мургави фльорци открехнаха устни над витата стълба като реклама на зъбна паста против пародонтит.
- Колко?
- Нощните, господине, вървят по нощна тарифа - влезе в ролята си мазникът. - Обаче гаранция - Франция! Обезпаразитени са до една, сертификат имат и наемът - евтинджос: 50 евро на час! Горе, като хвръкнете по тия стълбички, господине, се озовавате право... в гнезденцето на кадънките. Искам да кажа, по избор.
Метнах през рамо смачканата банкнота и запърхах след жестокото си либидо.
Завесата долу се дръпна. Чук как се разлюшка камбанката на входа и в полумрака отекнаха трелите на лекомислено пренебрегнатата от мене славейкова парола: "Блууу канаа-ри, и нощни птии-чки..."
|
|